Не е тайна, че германската канцлерка с удоволствие използва мобилния си телефон за уреждането на правителствените дела. Съдържанието на нейните разговори, мейли и текстови съобщения обаче е пълна тайна. Или поне би трябвало да бъде.
Досега мобилният телефон на Меркел, както и телефоните на останалите членове на правителството бяха смятани за защитени от подслушвания. Само че от проверката, провокирана от запитване на „Шпигел“, излиза, че най-вероятно американските тайни служби са подслушвали и телефона на канцлерката. Така възниква въпросът: сигурен ли е наистина телефонът на Меркел?
До момента канцлерката е използвала мобилни телефони „Nokia“, както се вижда и от многобройните снимки. Официална информация за различните модели обаче няма. Смята се, че освен официалния служебен телефон, Меркел е използвала и други апарати. Говорител на Федералната служба за информационна и комуникационна сигурност обяви пред „Зюддойче цайтунг“, че мобилният телефон, за който става дума, не е бил класифициран от службата като защитен от подслушвания.
Три в едно
Преди няколко седмици федералните министерства и други ведомства бяха обзаведени с нови служебни мобилни телефони. Става въпрос за модерни смартфони със защита от подслушвания. Досега мнозина от водещите политици бяха принудени да носят със себе си по три мобилни телефона: един за сигурно телефониране и текстови съобщения, друг – за сигурни мейли, и трети – за лични цели.
Новите устройства, доставени през септември, позволяват съчетаването на трите функции в едно. Устройствата са произведени от канадската фирма „Блекбъри“ и са дооборудвани със специален софтуер за защита от подслушвания на германската фирма „Секусмарт“.
„Най-ценното на тези нови, защитени от подслушване телефони, е една специална SD карта, която се вкарва в слота на уреда“, обяснява основателят на „Секусмарт“ Ханс-Кристоф Квеле. „Тази карта кодира по определен начин речта – бит по бит“, добавя той. Запаметените в устройството данни, както и изпратените през мобилната мрежа съобщения също се кодират чрез SD картата. Независимо от това апаратът може да се използва като най-нормален смартфон.
Сигурното кодиране обаче може да функционира пълноценно само ако и двамата разговарящи партньори разполагат с телефони, снабдени със специалната технология. Останалите разговори не се кодират. Това означава, че разговорите между членовете на правителството би трябвало да са сигурни, но не и комуникацията им с други лица.
Съществува и още един проблем. Става въпрос за самото кодиране: този, който разполага с кода, може да достигне и до информацията. „Всичко, което веднъж е кодирано, може после да бъде разкодирано“, отбелязва журналистът Робин Кумпъл и допълва, че това е само въпрос на време. „И с колкото по-модерна технология разполагаш, толкова по-бързо може да стане разкодирането. Най-лесно това става с помощта на „шпиони“ във фирмите, които са производители или гарантират сигурността“, добавя той.
Пълна сигурност няма за никого
„Принципно един мобилен телефон може да бъде подслушван с най-обикновени средства. Дори един по-стар телефон би бил напълно достатъчен“, смята Кумпъл: „Включваш го към някой лаптоп, отстраняваш филтъра, за което в мрежата си има съответен софтуер, и можеш да слушаш“.
Далеч по-трудно е да се стигне до съдържанието на разговорите, осъществени чрез кабелни връзки. Но най-късно след разкритията, направени от Едуард Сноудън, се знае, че тайните служби са проникнали и до този обмен на данни.
Обменът на данни между членовете на федералното правителство все пак има осигурена специална защита. „Сигурността на правителствените мрежи е много по-висока, отколкото при нормалния интернет, тъй като се базира на много по-скъпи и по-добри механизми за защита, а и тази система се наблюдава много внимателно“, казва Норберт Полман, директор на Института за сигурност в интернет в Гелзенкирхен. „Абсолютна сигурност обаче няма, включително и за правителството“, добавя Полман.