Очакваният икономически растеж за следващите три години е около 3,3 на сто за всяка една година от прогнозния период.
Това обяви министърът на финансите Владислав Горанов по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което се разглежда проектът на Закон за държавния бюджет за 2020 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 година, както и проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., внесен от управителя на НОИ, както и проект на Закон за бюджета на НЗОК за 2020 г., внесен от управителя на Здравната каса.
Растежът ще бъде леко по-нисък от очакваното тази година ниво от 3,4 на сто. Основните двигатели на растежа, измерени през елементите на БВП по метода на крайното използване, са вътрешното търсене – както по линия на потреблението, така и по линия на инвестициите.
Частните потребителски разходи се очаква да запазят сравнително висок темп на растеж, посочи министърът. Положително влияние върху потреблението ще има и увеличението на разходите за персонал, който се предлага за публичния сектор, допълни той.
Министър Горанов обясни, че няма изненади в бюджета – данъчната тежест се запазва, държавният дълг намалява, средната работна заплата през следващата година е постижимо да достигне 1400 -1500 лева след анализ на пазара на труда. Състоянието на пазара на труда предполага подобно съотношение на инвестициите в труд и капитал, каза финансовият министър.
По отношение на развитието на детските градини и училищата в бюджета са предвидени 186,1 милиона за подобряване на материалната база и повишаване на качеството на образователните резултати. Предвидени са 116 милиона лева, в това число 40 милиона за оптимизиране на вътрешната структура на персонала. По отношение на обучението на студенти и лаборанти във висшето образование ще влязат 499,2 милиона лева, в това число 51 милиона допълнителни средства за издръжка на студенти и докторанти. Ще продължи и реализирането на мерки, насочени към повишаването на привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители и насърчаването на зрелостниците с високи образователни резултати да получат педагогическо образование. Това е сред приоритетните мерки, които се надявам, че ще позволят да се преодолее недостига на педагогически специалисти в следващите години, заяви Горанов, като добави, че се надява до 2021 г. да се постигне заложеното в управленската програма удвояване на средствата за педагогически специалисти спрямо нивото за 2017 година, като в цифри това означава да се достигне сумата от 2, 76 милиарда лева.