Наум Христов Шопов е роден на 27.07.1930 г. в Стара Загора. Играл е в над 30 филма, между които „Крадецът на праскови“, „Цар и генерал“, „Вилна зона“, „Топло“, той започва театралната си кариера в Старозагорския театър като стажант. Без завършено средно образование и поради политическа неблагонадеждност остава извън театралната институция ВИТИЗ.
[ad id=“225664″]
Той успява да се наложи на сцената и през 1958 г. е поканен в трупата на Военния театър в София. Играл четири пъти Ленин, актьорът остава в съзнанието на публиката с ролите си в „Коварство и любов“, „Хамлет“ в постановкатана Леон Даниел, „Животът е сън“ в постановката на Иван Добчев, както и в „Делото Дантон“ през 1978 г. на Анджей Вайда.
[ad id=“263680″]
Големият актьор Наум Шопов, който преживя три байпаса и един опит за самоубийство, почина на 18.04.2012 . Българската култура осиротя с поредния отишъл си безценен, запомнящ се талант.Наум Шопов успя да надхитри смъртта, преживявайки тежък инфаркт през лятото на 2010 година. Тогава на сърцето са му поставени три байпаса. Това не е първата среща на Наум със смъртта.
Една от най-зловещите мистерии в българския театър е опитът за самоубийство, който Наум Шопов предприе през 1996 г. Мотивите за това и до днес остават неизяснени.
Във фаталната есенна вечер преди повече от 15 години една от реквизиторките на Народния театър спасява гениалния актьор от Оная с косата. “По програма имаше представление и Наум пристигна към 6 без 15. Началото на представлението е в 7, но той идва поне час по-рано, за да се гримира, облече и концентрира. От десетилетия Шопов ползва самостоятелна гримьорна”, спомнят си от техническите служби на Народния.
След като пристигнал в театъра, актьорът се затворил в гримьорната си. Към 7 без 15 реквизиторка почукала на вратата и се провикнала: “Остават 15 минути”. После обиколила и гримьорните на останалите артисти.
Както повелява вътрешният ред, точно в 7 без 5 изпълнителите се събират зад кулисите и чакат началото на спектакъла. Така станало и този път, само че с едно изключение: липсвал Наум Шопов. “Къде е Наум, викайте го бързо, почваме”, паникьосали се артистите. Реквизиторката хукнала към гримьорната, но застинала на прага с ужас, установявайки, че вратата е заключена. Жената се разкрещяла и на помощ дошли останалите от екипа. След кратък размисъл мъжете разбили вратата.
[ad id=“236993″]
Наум бе паднал на земята полугол, а столът му се беше прекатурил настрани.
”Ръцете му бяха в кръв. Изглеждаше безжизнен. В първия миг всички застинахме като парализирани, но после някой се освести и хукна да вика линейка”, разкриват свидетели на трагичния инцидент.
Скоро след това на място пристигнал и директорът на Народния театър Васил Стефанов. Той лично излязъл на сцената пред публиката и обявил, че представлението се отлага заради “заболяване на един от участниците”.
От театъра звъннали и на сина на Наум – Христо Шопов. “Нямахме сили да се обадим на съпругата му Невена Симеонова. Просто не знаехме как да й кажем”, разказват шокирани сценични работници от трупата на Народния.
Лекарят от “Бърза помощ” установил, че Шопов е посегнал на живота си, като си е прерязал вените.
Само за десетина минути Крал Лир бил откаран в интензивното отделение на ИСУЛ. Там пристигнали и синът Христо заедно със съпругата си Марияна. Наум бил в безсъзнание, но докторите успели да го върнат към живота още същата нощ. Актьорът останал в ИСУЛ цял месец и през болничната му стая се извървели десетки близки и колеги от различни столични театри.
Той се възстанови физически сравнително бързо, но после няколко години не посмя отново да стъпи на сцена. От друга страна, и семейството му не искаше да го пуска в Народния, може би от някакъв фатализъм. Мнозина тогава си помислиха, че Шопов завинаги се е отписал от изкуството. Той обаче превъзмогна депресията и се върна в театъра.
Днес зловещата 1996-а като че ли изглежда забравена, но никой не се наема да разплете мистерията с неуспешното самоубийство.
[ad id=“225664″]
Пет години след трагедията Шопов разголи кътче от ранимата си душа и сподели: “Често си мисля – защо останах сам? Почти нямам приятели. Може би защото ги държа на дистанция, а тази дистанция я държа преднамерено. Защото много често прегръщам хората, обичам ги, но съм виждал как приятели ми забиват нож в гърба, изплюват ми се на гърба, а често и върху лицето. Това ме е оскърбявало, отнемало ми е доверието към някого. Така приятелите ми отпадаха и аз реших да очертая кръг около себе си и да не пускам никого в него”. И още: “Смирявам се пред смъртта! Защото ме е страх от нея”.
