ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 72, 1990 г.
ПЪРВАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА В СТАРА ЗАГОРА
На страниците на списание „Художествена култура”, което започва да излиза в София през 1910 година под редакцията на Васил Димов, художник и изкуствовед, родом от Стара Загора, присъствието на творците старозагорци се чувствува осезателно. Нещо повече – в общата книжка 19-20 септември и октомври 1911 година е отпечатан обширен отзив от Васил Димов, който ни дава възможност с точност да установим, че първата обща художествена изложба в Стара Загора се е състояла през лятото на същата тази 1911 година. Краят на миналия и началото на нашия век е и времето, когато се създава съвременното българско изобразително изкуство, от чужбина се завръщат първите българи художници, получили академично образование, и художествените изложби все още са рядкост. Затова подобна изложба без съмнение е била събитие, макар и да не е била отразена в голяма част от излизащата тогава периодика. В два салона на девическото педагогическо училище са били изложени близо четиридесет картини от Васил Маринов, Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов, допълнени малко след откриването на изложбата и с няколко картини от рано починалия талантлив художник Георги Митов, брат на големия старозагорец Антон Митов.
„Това лято, през юлските горещи дни в Стара Загора млади и работливи художници устроиха изложба с картините си, работени със силно влечение и голяма любов към изкуството. Това бяха картини – плодове на усилията извън учебните часове, в свободното време на един учител по рисуване и първите дебюти на двама младежи, които използуваха ваканционната почивка и свободни занятия, в свободно творчество за изложбата. Сигурно ще има някои, в това число и художници, които с удивление ще се запитат: „Какъв особен интерес може да има една художествена изложба в провинцията, където няма художници, а оттук и изкуство…” – пише в своя отзив Васил Димов. Всъщност интересът към изложбата опровергава напълно подобни възгледи. Ако потърсим най-напред кому принадлежи и заслугата за нейното организиране, това без съмнение е на старозагорския художник Васил Маринов. Твърде популярен в началото на века, учител в девическото педагогическо училище в Стара Загора, Васил Маринов е един от онези строители на съвременната българска култура, които прехвърлят мост между големите ни възрожденци и творците на трийсетте и четиридесетте години. За съжаление неговото име не е намерило място в новоиздадената енциклопедия на българското изобразително изкуство и е пропуснато съвсем незаслужено. На изложбата Васил Маринов се представя с най-много творби – 17 на брой, повечето пейзажи със сюжети от Мъглиж и Казанлъшко. „Водопадче”, „Лете на реката”, „В гората”, „Косач”, „Между цветята”. Има и пейзаж „Фабрика”, на който виждаме акционерно дружество „Бъдещност” – сегашната бирена фабрика край Стара Загора. Почти връстници, Гюдженов и Никола Кожухаров – първият роден през януари 1891 година в Стара Загора, а вторият през януари 1892 година в Казанлък, имат сходни творчески съдби и развитие, което явно се дължи на близкото им приятелство. Без съмнение изложбата е първата им по-сериозна творческа изява. В изложбата през онова далечно лято на 1911 година Кожухаров се представя с „Мислители” – „сюжет от старозагорската фауна”, както пише в отзива си Васил Димов. „Въглищари”, както личи от репродукцията в списанието – картина на много високо равнище, изпълнена с академична вещина. „Скали от Стара планина”. Интересни са и пейзажите на Гюдженов… Прави впечатление и фактът, че голяма част от представените пейзажи на тримата са рисувани из Казанлъшко и особено край Мъглиж, което говори за съвместни излети. Явно Мъглиж по онова време е бил Мека за ранните старозагорски художници, привличайки ги с интересните си сюжети и балканската си панорама. Малко след откриването си изложбата е допълнена с няколко картини на Георги Митов, което е първото признание към делото на рано починалия талантлив старозагорец, който явно е щял да бъде един от големите художници на България.
Роден в Стара Загора през 1875 година, Митов си отива твърде млад – едва двадесет и пет годишен. Умира в Пловдив през 1900 година. Брат на Антон Митов, той върви по стъпките му като творец и получава академично образование в Торино при професор Джакомо Гросо, след което се връща в България и става учител по рисуване в Габрово и Пловдив. През това време не прекъсва връзките и с родната Стара Загора, за което говори фактът, че след смъртта му повечето от създадените от него портрети остават в родния град.
Сред творбите е великолепният „Автопортрет”, портрет на Борис Митов и на жена му Мария Митова, портрет на италианска селянка, портрет на художника Драган Данаилов. В своя отзив Васил Димов му дава най-висока оценка, която времето оправдава. Повечето от представените тогава портрети и въобще голяма част от съвсем малкото художествено наследство на Георги Митов сега може да видим в националната художествена галерия. И все пак посетена ли е изложбата, открита на 15 юли 1911 година? Само за месец през салона на девическото педагогическо училище минават 679 посетители, в по-голямата си част интелигенцията на града и някои индустриалци. Част от картините са откупени от братя Азманови, Пашоолу, Любенови… Така остава открит въпросът за уточнението кои са всичките картини в тази първа обща художествена изложба и къде трябва да ги търсим, ако има запазени от тях.
Иван ГЕНОВ
Първата художествена изложба в Стара Загора
