ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща“, брой 13, 1990 г.
„НО, ГОСПОДА, ЗА ТОВА ЩЕ МИ ТРЯБВА ЛУВЪРА!“
ВЪЗКЛИКНА ЕДИН МЛАД БИЗНЕСМЕН ОТ БРЮКСЕЛ ПРИ ВИДА НА БОГАТСТВОТО, КОЕТО ПРИТЕЖАВА СТАРОЗАГОРСКИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Невероятно, но факт: във времето, когато сме се запътили за Европа, Европа пък взе да прихожда у нас. И то за какво мислите – да търси корените на своята цивилизация – европейската. И докато технократите реват с пълно гърло: няма нужда от музеи, дайте шанс на техниката, на промишлеността да ни избавят от кризата (сякаш 45 години не ги жертвувахме за тях)! Музеите в складовете, да живеят бизнесцентровете, техническите университети, мениджерските училища! По-полека, господа! По всичко изглежда, че Европа дава шанс не на вас, а на музеите. Защото г-н Мишел Денис, притежател на голяма търговска фирма „Бодези“ в Брюксел, дойде в Стара Загора и се запъти право към музея. Човекът си отбра трийсетина уникални експоната от праисторическата колекция на музея – най-голямата в Европа, с която е решил да организира изложба. Керамични съдове, идолна пластика, накити с висока художествена стойност отпреди 8 000 – 6 000 години, тогава, когато по нашите земи блясва зората на европейската цивилизация. Е, в начинанието на 32-годишния белгийски бизнесмен – има известен сантиментален мотив. По негово признание той е решил да отговори на упреците на своята майка, че се е превърнал в „машина за пари“ с една подобна чисто духовна дейност. Изложбата, в която ще включи и експонати от праисторическото ни минало и от Пазарджишкия музей, трябва да бъде открита най-напред в Брюксел през юли – август на следващата година. За целта той е наел старинна кула с 500 кв.м. изложбена площ. Това ще струва на г-н Мишел Денис наем от 400 000 долара на месец. Но това явно няма да събори ентусиазирания млад бизнесмен, който отсега предвкусва удоволствието да представи прекрасните образци на човешкото умение от една толкова дълбока древност по начин, който подобава на тяхната уникална същност. Ще рече да се проследи процесът от работата на археолога, през ефектните детайли на предмета в прекрасни фотоси до самия оригинал (за всеки предмет почти по 10 кв.м.). После г-н Денис ще покаже старозагорско-пазарджишката изложба в Женева и в Париж. Когато му отварят склада, в който се намира цялата колекция, Мишел Денис възкликва: „Но, господа, за това ще ми трябва Лувърът!“
Сега му предстои ново посещение, но този път със специално нает психолог, който въобще няма да разбира от праистория, само ще се произнесе дали избраното от г-н Денис ще бъде ефектно за непредубедената публика. Дано само бизнесменът не се е засегнал много от това, че обраха колата му пред хотел „Верея“. Какво да правиш, след 8000 години в лоното на европейската цивилизация, все още живеят диваци. Колкото за услугата, музеят ще си получи доларовия пай. Дай боже!
Кремена СТОЕВА
„Но, господа, за това ще ми трябва Лувъра!“
