Истинското му име е Димитър Христов Чорбаджийски. Той е известен писател-хуморист, краевед и художник. Роден е на 25 март 1890 в село Турия,община Павел баня, област Стара Загора. Умира на 26 декември 1967 в София.
Чудомир е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски. Баща му е искал е той да стане офицер или търговец, а майка му го насърчила да се занимава с рисуване.
Ди 1906 година Чудомир учи в Старозагорската гимназия. През 1913 завършва Държавното художествено-индустриално училище в София . Писателят взема участие в Балканската и в I световна война. Специализира рисуване в Париж.От 1920 до 1933 година работи като гимназиален учител по рисуване в Казанлък . След това е на свободна писателска практика. До смъртта си е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Бил е народен представител през 1959. За пръв път публикува карикатури и римувани злободневки през 1907 във вестник „Балканска трибуна“. Сътрудничи с карикатури, хумористични стихотворения, епиграми, разкази, фейлетони на списанията „Барабан“, „Остен“, „Жило“, „Червен смях“, на вестниците „Слово“, „Зора“, „Искра“ (Казанлък) и др.
Чудомир се изявява и като като изследовател краевед, като има известни приноси за развитието на музейното и читалищното дело. Той е един от основателите на вестник „Казанлъшка искра“.
Късите хумористични разкази на Чудомир са изключително популярни сред народа. Героите на писателя – провинциални чудаци и зевзеци, дребни чиновници, еснафи, селяни, са обрисувани с изобразирелна непосредственост.
Чудомир сам илюстрира разказите и фейлетоните си. Той създава над 150 картини и множество рисунки, с които прави самостоятелни художествени изложби. Писателят е автор на незавършената повест „Мама“, на трудове по краезнание, читалищно и музейно дело. Негови произведения са преведени на румънски, руски, словашки, сърбохърватски, чешки и други езици.
