38% от домакинствата у нас не отопляват огромна част от домовете си, а 17% изобщо не ги отопляват.
Това сочи проучване на WWF – България, направено онлайн.
Ние сме с едно от най-високите нива на енергийна бедност, каза пред БНР Теодора Пенева, старши експерт „Климат и енергия“ в екологичната организация.
Тази година отоплението с дърва е нараснало, което води до още по-голямо обедняване заради двойното вдигане на цените. Около половината от домакинствата, участвали в проучването, са инвестирали в изолация на стени и прозорци, а една четвърт виждат електроенергията като възможна алтернатива на дървата за огрев.
В началото на 2024 г. предстои да бъде създаден декарботизационният фонд с приходи от търговия с емисии в индустрията и сектор „Енергетика“, съобщи Пенева.
„Ние настояваме да има специален компонент за домакинства в този фонд, въпреки че приходите са изцяло от бизнеса и от индустрията. Има възможност да се използва частично и за подкрепа на домакинствата“, отбеляза Пенева.
Социалният климатичен фонд ще заработи от 2026 г. и ще бъде насочен към най-уязвимите и енергийно бедни домакинства, но също и към най-уязвимите потребители на транспорт и микропредприятия. При него финансирането от местни източници ще е само 25 на сто, останалите приходи ще идват от евросредства.В момента липсата на подкрепа за енергийно бедните домакинства е поради неустановената дефиниция, поясни тя.
„При нас близо 3% от сградите са цялостно санирани“, каза Пенева.
Освен това, повечето направени изолации у нас са правени с по-малка дебелина спрямо сегашните стандарти. Другите държави от ЕС са с около 25% санирани сгради.
