Татяна Полихронова е родена на 5 септември 1967 година в Стара Загора. През 1986 завършва Текстил в Средно специално училище за приложни изкуства в Сливен, а през 1994 – специалността Графика във Великотърновския университет. Художничката живее и твори в родния си град. Правила е редица самостоятелни изложби, някои от които – в чужбина. Има участия в много международни пленери и експозиции в Европа и САЩ.
Кога започнахте да рисувате?
Когато бях ученичка в 4 клас. Преди това се занимавах с музика, с танци… Свирех на акордеон, но някак си чувствах, че това не е моят вид изкуство. Като станах четвъртокласничка се записах на Рисуване в тогавашния пионерски дом при старозагорския художник Иван Димитров (понастоящем директор на Художествената галерия в Раднево). Започнах тогава и не съм спряла до ден-днешен.
Спомняте ли си първата си рисунка?
За съжаление – не.
От кого сте се учили в рисуването?
Първо съм се учила от Иван Димитров, както вече споменах, а след това и от други мои преподаватели.
Имате ли любим художник?
Импресионистите са ми любими.
Имате ли любим стил в рисуването?
Стилът се оформя с течение на времето и се променя.
Какво най-много обичате да рисувате?
Напоследък често рисувам места, които съм посетила, но не просто като фотографско отражение, а като мое лично впечатление. С развитието на технологиите и по-конкретно на фотографията нещата в изобразителното изкуство се промениха. Вече не е необходимо картините да отразяват даден обект едно към едно, защото това лесно може да се постигне със снимка. Художникът е този, който трябва да пресъздаде нещото по по-различен начин. В наши дни ролята на изобразителното изкуство не е каквато е била през XV век.
Има ли какво още да се открива в изобразителното изкуство като техники, стилове и т.н?
Сигурно има. Изкуството, както и всичко останало непрекъснато се развива. Напоследък започват да навлизат холограмни изображения.
От какво се вдъхновявате, когато рисувате?
Както вече споменах от местата, на които съм ходила, от нещата, които съм преживяла…По-този начин се раждат темите за моите картини.
Какво е рисуването за Вас – работа или удоволствие?
Когато сутрин отварям ателието е работа, но после като започна да рисувам – преминава в удоволствие.
Имало ли е момент, в който сте мислили да се откажете от рисуването?
Не. Никога не съм мислила, че бих могла да се занимавам професионално с нещо друго.
Какви техники ползвате?
Много и различни – лепила съм хартия, ползвала съм плат, пясък…
Работите ли по поръчка?
Работила съм, но вече – не. Предпочитам да нарисувам това, което ме е вдъхновило, а хората ще си харесат нещо готово.
Какви картини се търсят в България, и по-конкретно в Стара Загора?
Различно. Няма някакъв определен вид – всичко е според индивидуалните предпочитания на клиента, а всеки човек има собствен вкус.
Купуват ли старозагорци картини?
Да, при това доста. Дори ми прави впечатление, че хората с по-ниски доходи повече купуват картини, повече ценят изкуството.
Търсят ли се картини като подарък за предстоящите празниците?
Да – хората правят такива подаръци.
Как се отразяват на изкуството появилите се напоследък евтини китайски стоки?
Това е болен въпрос. За съжаление кичът доста наводни пазара, но повечето хора имат вкус и знаят какво търсят. Българинът разбира от тези неща. Доста колеги се принудиха да правят репродукции, принтове и т.н – все евтини неща, заради ниските цени.
Кой може да каже дали едно произведение на изкуството е ценно?
Изкуствоведите – те са специализирани в тази насока.
Може ли дадена картина да се опише с думи?
Разбира се, дори може да се напише цяло произведение по нея и така тя ще премине в друг вид изкуство – нещата са свързани.
Трудно ли се прави изкуство в България, и в частност в Стара Загора?
Доста трудно за жалост, но ако човек има желание всичко се постига. Не може без изкуство -то развива мисълта. Няма как да мислим само и единствено как ще изкараме месеца, какво ще сготвим утре…Хората имат нужда и от изкуство.
Вие само с рисуване ли се занимавате в професионален план?
Да.
Срещали ли сте понякога негативни коментари относно професията ви?
Не. Просто понякога познати са ме питали:“Абе, знаем, че рисуваш, ама какво работиш?“.
Мъжете художници основно се отличават по външен вид с брадите си, а при жените в професията има ли някаква характерна черта?
Не, не мисля. Всяка е индивидуална за себе си.
Има ли цензура в изобразителното изкуство?
Може би. Преди години имаше по-скоро критика. Сега нещата стоят по друг начин.
Членувате ли в Съюза на българските художници или в друга подобна организация?
Не, не ми е толкова важно. Основното при мен е какво усещам, какво чувствам.
Правили сте изложби на доста места по света. Различните народи по различен начин ли възприемат изкуството?
Да. Всеки народ си има своите особености. В Европа, и особено в България хората са доста по-отворени по отношение на изкуството, за разлика от американците.
Рисували ли сте района около Стара Загора?
Разбира се – Аязмото, Средна гора. Вдъхновявам се от нашата красива природа.
Къде нашите читатели могат да намерят ваши картини?
В ателието ми в Стара Загора, което се намира на улица „Отец Паисий“ 60. Има мои картини също и в една варненска галерия, както и в чужбина.
