Героят от Сатън, така британските медии кръстиха българина Пламен Петков, който с цената на живота си спаси 5-годишно момиченце. Трагедията, която стана широко известна, се разиграва на плажа в английския курорт Уест Уитъринг на 26 май 2011 година пред очите на стотици туристи. В съботния ден Пламен и приятелката му се разхождали по плажната ивица, когато чули писъците на ужасена майка. Течението и вятърът повлекли навътре в океана дъщеричката й заедно с надуваемия пояс. Пламен се хвърлил пръв във водата и бързо достигнал момиченцето. На връщане обаче старозагорецът попаднал на опасно подводно течение. Негов приятел и непозната англичанка му се притекли на помощ, докато пазел над водата изхлузилото се от пояса дете. Пламен само успял да им подаде момиченцето и течението го повлякло фатално навътре. Така завършва живота си един младеж, израсъл и възпитан в Града на липите.
Пламен Петков е завършил професионалната гимназия по електроника „Джон Атанасов” в Стара Загора. През 2011-та, преди началото на учебната година по инициатива на негови съученици на входа на училището бе поставена и паметна плоча да напомня за подвига му. „Пламен беше много скромно и тихо момче, понякога се смущаваше дори когато го изпитвах, макар че беше отличник”, припомня си курсовата ръководителка Златка Станчева. Тя водила две години в 3-ти и 4-ти курс, силната „б” паралелка в школото. В нея сред най-умните ученици бил и Пламен. „Всъщност сега си давам сметка, че доблестните, смелите са незабележими, проявяват се, когато трябва”, разсъждава на глас педагожката. Пламен нямал много приятели, дружал главно с Тончо от същия клас, който също бил родом от Свиленград. Специалността на Пламен била микропроцесорна техника и при завършването бил от малцината, които избрали без колебание дипломна работа вместо устен изпит. „Това беше много по-трудно, защото означаваше разработка на различни електронни схеми в действащ пакет”, пояснява Станчева. Че Пламен е бил сред най-схватливите и надарени техничари в класа, потвърждава и неговата съученичка Светла Русева, сега преподавател в същата гимназия. „Ние бяхме 5-6 момичета в класа и, както се казва, момчетата ни носеха на ръце, бяха готови да ни помогнат при всеки по-заплетен технически въпрос”, връща се в спомените си Светла. Тя още пази албума си от завършването и абитуриентския бал. „На общата снимка Пламен е на третия ред в средата с бял костюм”, посочва го Светла. Това е и последната среща на повечето съученици с него. Пламен не дошъл и на 5-годишнината, и на 10- годишнината от завършването на училището. Според някои негови приятели, веднага след гимназията той е учил известно време във ВМЕИ – Габрово и след това заминал за Обединеното кралство. „Чувахме само, че е в чужбина, но къде и какво работи не знаехме”, казват курсовата Станчева и съученичката му Светла. И двете обаче били убедени, че където и да работи, с неговите златни ръце и златно сърце Пламен ще успее.
Не може да прежали своя най-добър приятел от детинството и старозагорецът Григор Лазаров. С Пламен живеели в една и съща жилищна кооперация в старозагорския кв. „Три чучура”. Двамата седели дори на един чин от 1 -ви до 7-ми клас в основното училище „Георги Райчев”. Останали си приятели и по-късно, макар че вече учели в различни училища. Когато Пламен решил да приеме официално християнството, избрал за кръстник Гришо. „Кръщенето беше в софийския храм „Св. Неделя”, припомня си вълнуващото тайнство младежът. Приятелство свързвало и двете семейства, преди родителите на Пламен да заминат за чужбина. Последната среща между двамата приятели била през лятото на 2010 г. в Бургас. Пламен бил в отпуск в България, видели се за малко и си обещали нови срещи. Но не би! „Жалко, незаменим приятел и страхотен човек беше”, казва с тъга Гришо.
Пламен заминал с родителите си за Англия през 2001-2002 година. Работел като електротехник във фирмата „Вулкан билдинг сервиз” в близкия до английската столица Сътън, графство Съри. Живеел в същото градче близо до дома на майка си Антоанета, която имала втори брак с англичанин. Имал сериозна приятелка, също българка от Пловдив, и дори планирали пътешествие в България същото лято, а след това и да се оженят. Хората от графството и от курортното градче, в което се разиграва трагедията, не скриват възхищението си от героичната саможертва на българина. Английският „Дейли мейл” дори призовал Лондонското кметство името на 32-годишния българин Пламен Петков да бъде вписано в известния Мемориал на саможертвата в център на английската столица.
Подвигът на 32-годишния старозагорец е получил широк отзвук и признание и на Острова, и в България. Пламен Петков бе награден с правителствен орден за храброст. Както вече стана дума, мемориална паметна плоча бе поставена на фасадата на Професионалната гимназия по електроника „Джон Атанасов” в Стара Загора. Няколко месеца след неговата саможертва майката на Пламен е получила още едно отличие на името на сина си. Британската асоциация на спешната медицинска помощ му е присъдила годишната си награда „За гражданска доблест”. За пръв път в 50-годишната си история тази авторитетна обществена организация е направила изключение и връчила награда посмъртно. Церемонията е била в една от залите на Камарата на лордовете в английския парламент. Домакинята на събитието, баронеса Анжела Браунинг, и всички присъстващи приветствали на крака с бурни аплодисменти майката на Пламен. Антоанета е получила трогателно писмо и от собствениците на тръста, който стопанисва плажа на Уест Уитаринг, превърнал се в лобно място на непрежалимия и син. „Тук от столетие не е имало такъв случай – човек да се жертва, за да спаси живота на друг човек и ние искаме това да се помни”, съобщили благодарните англичани за намерението cи да поставят мемориален знак на самия плаж. Те са поискали да обсъдят заедно със семейството на Пламен всичко в детайли – какъв да бъде този постамент, колко голям, какво да пише на него и т.н.
В отговор на широката обществена подкрепа семейството на Пламен е създало фонд към една от най-старите благотворителни организации за спасяване на хора във водни бедствия – Plamen Petkov Forever by the Sea fund for RNLI. В него хора, трогнати от саможертвата му, вече са подарили около 5 хил. паунда. „Учредихме фонда, защото не искаме други семейства да преживяват подобна трагедия”, казва безутешната майка. Антоанета Петкова бе за кратко в България преди Коледа на 2012 г., за да получи още едно българско отличие за сина си. Старозагорското сдружение „Самаряни” му присъди почетната награда за добротворство – „Добрият самарянин на 2012” (посмъртно). За съжаление, лични ангажименти не й позволиха да присъства на церемонията, но нейното послание като майка и човек прозвуча на церемонията в специално видеообръщение.
„Трудно ми е да опиша гордостта, че Пламен е мой син и спаси дете, огромната мъка и шок, че така неочаквано си отиде и благодарността за високата обществена оценка на саможертвата му”, заяви през сълзи от видеоекрана Антоанета.
Много силни думи за Пламен, макар и задочно, на тази вълнуваща вечер на добротворството бяха казани и от тогавашния посланик на Великобритания в София Джонатан Алън. „Няма думи, които да са истински достойни за тази постъпка! Няма чест, която да възнагради саможертвата на Пламен Петков. Но в дни като този можем да му отдадем почест. Можем да изразим признателността си и да благодарим на Бог, че има хора като Пламен”, заяви първият британски дипломат у нас.
От първо лице
Антоанета ПЕТКОВА:
Признанието за саможертвата на
Пламен ми дава малка утеха
-И България, и Англия наредиха Вашия син Пламен сред героите на 2012 година. Присъдени му бяха много награди, за жалост посмъртно. С какви чувства приехте това признание?
– Разбираемо – със смесени. Нищо не може да го замени, но тези отличия и съпричастността на толкова много хора ми дават все пак малка утеха.
– Кое от всичките тези отличия и награди най-много Ви зарадва?
-Всяка от наградите е олицетворение на високата оценка за саможертвата на Пламен и за мен те са еднакви и с много висока стойност.
-Актуална ли е още идеята на английския вестник „Дейли мейл” името на Пламен да бъде вписано и на Мемориала на саможертвата в центъра на Лондон?
– Нямаме информация дали вестникът е направил официално предложение и дали то е още актуално.
– Родителите и близките на малкото момиченце, което Пламен спаси на плажа в английския курорт Уест Уитаринг, срещнаха ли се с лично Вас, за да Ви благодарят?
– Скоро след случилото се получихме много вълнуващо писмо от тях, в което те изразяват огромното си съжаление за Пламен и безкрайната си благодарност за това, че е спасил детето им. И още – че Пламен завинаги ще остане в сърцата им като герой. Не сме се срещали още, но един ден и това ще стане.
– Какво дете беше Пламен? Какви игри обичаше, какви бяха приятелите му от тези години?
– Беше тихо дете, повечето време си играеха заедно със сестра си, която е с 2 години по-малка от него. В най-ранните детски години обичаше да „строи” къщи – столове и одеяла бяха основният „материал”. С децата от махалата – все добри, възпитани деца, си бяха направили импровизирана беседка на едно дърво. Караха велосипеди, ролкови кънки, играеха различни игри, характерни за годините, в които раснаха.
– Помните ли как отговаряше на въпроса „Какъв ще станеш като пораснеш”?
– Нямаше конкретен отговор, но когато беше 13-14-годишен му купихме първия компютър „Правец” и стана ясно, че иска да учи и работи нещо, свързано с компютри. Затова и записа техникума по електроника „Джон Атанасов”.
– Казват, че първите 7 години на всеки човек са най-важни. Имахте ли достатъчно време за децата си като малки или като повечето хора разпределяхте възпитанието между семейството, бабите и дядовците и забавачката?
– Като повечето хора работех и децата ходеха на детска градина. Бабите и дядовците с радост ги гледаха за по 2-3 седмици, през лятото обикновено. Но за мен основното винаги е било времето, когато сме заедно – за вечеря, през уикендите и годишните отпуски. Старала съм се тези общи мигове да бъдат пълноценни и щастливи, в игри и занимания, веселие. Наслаждавали сме се на всеки миг, прекаран заедно.
– Мотото на тазгодишната кампания „Добрият самарянин на 2012-та”, чиято почетна награда бе присъдена на Пламен, бе „Доброто не пада по-далеч от дървото”. Има ли във Вашия род или в рода на съпруга Ви хора, помагали на изпаднали в бедствие или жертвали живота си за другите?
– Не ми е известен друг толкова ярък пример на саможертва в родовете ни. Родителите и прародителите ни бяха обикновени, трудолюбиви и добри хора.
– Има ли, според Вас, универсална родителска рецепта, която може да помогне на по-младите за по-доброто възпитание на децата?
– Любовта. Да се възпитават децата с любов, разбиране и уважение. Да се разчита повече на насърчението, на поощрителните думи, а не на критиката.
– Вие и семейството Ви от доста време живеете в уредена и богата страна, а България продължава да бъде сред най-бедните европейски страни. Споделяте ли мнението, че бедността ражда повече пороци?
– Ако имате предвид кражби, битови престъпления, корупция, мисля че социалната среда наистина създава по-благоприятна почва за тях. Но чисто човешкият характер, моралните ценности се формират до голяма степен в семейството.
– Как виждате бъдещето на България в близките 10-ина години? Бихте ли се върнали някога отново в родината?
– България е една чудесна страна с големи възможности за развитие, с дадености за природосъобразен живот и това няма как да не доведе до напредък. Надявам се да е по- скоро. В личен план – и аз като повечето хора, след като се пенсионирам вероятно ще прекарвам повечето време в Стара Загора и в България.
Автор: Матей Бонев
2012 г.
