Градчето се намира в централна северна България. Разположено е на около 20 километра източно от Габрово, и наоколо 100 от Стара Загора. За да стигнете от нашия град до Трявна имате две възможности през Прохода на Репуликата (популярен като „Хаинбоаз“) или през Шипченския проход.
Градчето се простира по северните склонове на Стара планина. През него преминава Тревненската река.
Най-старите официални сведения за Трявна са от XV-XVI век.
През XVI и XVII век Трявна бързо се разраства. В града се заселват хораот Одринско, Тетевен и др.
Поради липсата на плодородни земи, жителите на Трявна развиват и превръщат в свое основно препитание художествените занаяти: иконопис, дърворезба и други както се занимават и мутафчийство, гайтанджийство, строителство и т.н. Тревненци започнали да се занимават и с копринарство и розопроизводство.
В средата на 17 век в града се ражда най-старата от възрожденските художествени школи –Тревненската. Тя включва три оснонаправления: иконопис, дърворезба и строителство.
Неповторимият облик на Трявна се дължи на нейната самобитна архитектура. Възрожденските улични ансамбли „Петко Р. Славейков” и „Асеневци”, в Качаунската махала, са съхранили своята автентичност и романтика. Двукатните къщи с издадени към улицата еркери и широки стрехи привличат почитателите на възрожденската архитектура. Една от най-внушителните и представителни тревненски къщи е Даскаловата. Най-впечатляващите елементи в интериора са резбованите тавани в двете гостни стаи, с форма на слънца – шедьоври на българската дърворезба от епохата на Възраждането.
Тревненските резбари покриват домове и църкви с изящна дърворезба.
През XVIII и XIX век Трявна става от водещите културни центрове на България. Така с времето започват да наричат Трявна „алтън“, т.е. златна.
Сред шедьоврите на тревненското архитектурно наследство са къщите: Калинчева, Добрева, Сергева, Райкова, Кирева. Те имат сходно обемно-пространствено решение – двуетажни, с представителна фасада, обърната към уличната линия; дюкян откъм улицата; еркерно наддаване на втория, жилищния етаж над първия, голям чардак на втория етаж, отворен към обширен вътрешен двор.
В годините на чуждо владичество жителите на Трявна създават архитектурния комплекс в центъра на града, който включва няколко значими паметници на строителното изкуство, свидетелстващи за предприемчивия дух на тревненеца, стремежа му към красота и самоизява.
В центъра на Трявна се намира единствения запазен днес възрожденски площад в България, с прилежащите му наоколо сгради. Той е уникален с градоустройственото си решение, което позволява събирането на множество хора по различни поводи. Почти всички сгради, затварящи площадното пространство имат забележителна архитектурна стойност. Строени в различно време от различни майстори, но талантът на възрожденския архитект е безспорен.
Най-представителната сграда на площада с часовниковата кула е Тревненското школо. То е сред първите светски училища в България.
Друга характерна забележителност в планинското градче е Часовниковата кула от 1814 година.
Днес тя е един от символите на Трявна.
В сградата на бившата баня се помещава музея за азиатско и африканско изкуство.
През 1963 г. Трявна официално е обявена за курорт.
Къщите в архитектурния резерват са запазили автентичния си вид с резбарските работилници и дюкяни, а покривите са с каменни плочи.
Двете църкви в града също са много интересни.
В Трявна има много хотели и къщи за гости, предлагащи уют и добро обслужване на достъпни цени.
