Днес се навършват 50 г. от инвазията на СССР и съюзниците от Организацията на Варшавския договор в Чехословакия, насочена към смазването на Пражката пролет – период на политическа либерализация в страната от Източния блок.
Ръководената от СССР инвазия е извършена с цел да бъде сложен край на реформите на Пражката пролет, които трябваше да покажат „социализъм с човешко лице“. Войници от други държави от Организацията на Варшавския договор, сред които и такива от България, преминават чехословашката граница в 23 часа на 20 август, с което е поставено началото на операция „Дунав“. В шест часа сутринта на 21 август по улиците на Прага влизат танковете, за да бъде даден старт на процеса на „нормализация“ на страната.
Нахлуването в суверенна Чехословакия е обяснено с желанието на правителството да му се помогне отвън със силите на Варшавския договор срещу враговете на социализма. Нищо, че част от ръководството на ЧКП е арестувано и декларацията, с която се моли за помощ отвън е подписана със задна дата. На войниците от българските поделения участвали в инвазията е разрешено да запишат където си искат във ВУЗ без приемен изпит.
На фона на трагичните събития има и една интересна случка, която поставя руското разузнаване в доста комична ситуация: ръководството на ЧКП е знаело за подготвяното нахлуване и че предстоят арести на десетки поддръжници на „антисоциалистическия“ курс. Затова в деня преди нахлуването на съветските войски организирано са сменени табелките на улиците в Прага. Когато пристигат съветските командоси със списъци за поголовно арестуване, липсата на точни указания ги обърква и поставя в неловка ситуация. За този си неуспех съветското разузнаване не обича да си спомня, някои отговорни другари са наказани, а старите пражани и до ден днешен със смях разказват как въоръжени до зъби командоси нахлували в домовете на нищо не подозиращи бабички посочени на адресите за арестуване.
