ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 21, 1991 г.
Вместо приватизация – ТРОХИ ОТ ПЕЧАЛБАТА (продължение)
Както вече стана дума, приватизацията има различни митове. Четвърти мит: В народа няма достатъчно пари, за да участва в приватизацията. (И затова решиха съвсем да му ги изземат, като първо освободиха цените.) Пак наполовина вярно твърдение. Отново се има предвид само малката приватизация – магазини, ресторанти, малки хотели, които ще се купуват директно на търг. Но в центъра на нашето внимание трябва да стои основното, главното – приватизацията на промишлеността. Но да видим, дали действително е така? Първо, тази собственост, тези заводи са създавани от нас, работещите в тях, на които се заплащаше за потребление доста по-малко от онова, което действително сме заработвали. Следователно една голяма част от собствеността на тези огромни заводи си е наша. Закупена е с иззетите от нас средства. нека да приемем, че тази полагаща ни се по право част е само половината от стойността на всеки завод. Ако по остатъчна стойност една голяма фирма има цена 1 милиард лева, то нашата част, която сме заработили, за която би следвало да претендираме, е 500 хил.лв. Ако в тази фирма работят 25 хил. човека (примерът не е взет случайно, твърде близък е до действителен обект), то на всеки човек се падат по 20 хил. лева. Сумата 20 хил. лева вече е съвсем съизмерима с възможностите на един човек, на едно семейство. (Такава беше доскоро цената на един апартамент и всеки беше в състояние да си го купи на изплащане). И въпреки, че този мой дял от 20 хил.лв. аз съм си го заработил и по право би следвало да е мой, аз пак бих бил съгласен да го заплатя на обеднялата ни хазна, но при едно условие – на дългосрочно изплащане (20-30 годишен кредит). Изплащането ще осъществявам или чрез част от заплатата си, или чрез част от дивидентите, които ще получавам като дялопритежател в приватизирания завод. Ще се получи „дълг срещу собственост“. Изгодна сделка и за мен, и за държавата. Защо е изгодна за мен? Придобивам собственост, която ще ми носи дивиденти, ще мога да я завещавам на децата си, ще мога да участвам в управлението на тази собственост и да насочвам нейната дейност в изгодна за по-добрите ми дивиденти насока или област. тази собственост ще придобия по остатъчна стойност в сегашния обезценен лев, но пир една истинска оценка по-късно тя ще придобие далеч по-голяма стойност в реална валута. (Отново примера с цената на апартаментите – един апартамент от 90 кв.м – стара цена 20 хил. лева, сегашна цена 180 хил. лева, цена в Германия 190 хил.долара). Защо е изгодна за държавата? Държавата ще спечели два пъти повече от мен. 1. Парите, получени от продажбата на собствеността, ще влизат в хазната и ще ликвидират напълно вътрешно държавен дълг и дефицит. За да се спре инфлацията, добре е тези огромни суми да се приберат в държавната каса и да не се пущат в обръщение поне 2 години. Рязко ще намалее, ще изчезне натискът на т.нар. горещи пари на пазара. 2. Държавата, вместо да дава дотации на губещи предприятия, ще започне да получава добри доходи от данъците върху печалбата на новите приватизирани предприятия, които като станат частно владение бързо ще се съвземат и ще намерят своето място на пазара. Останалата половина от предприятието, която не е наша, чрез Агенцията по приватизацията ще бъде продадена на външен партньор, от който бихме имали най-голяма изгода и ние като съсобственици, дялопритежатели и държавата. Продажбата трябва да стане чрез обвързващ дългосрочен договор, с който да се задължи този партньор да развива в това предприятие в полезна за нас насока. Управлението и намирането на пазари за новото приватизирано предприятие ще престане да бъде грижа на държавните министри и планови комитети. Единствената грижа, която ще им остане, ще бъде кака по-добре да разпределят постъпващите в бюджета нараснали постъпления от данъци върху печалбата (и то в твърда валута) и да създават нови, още по-големи облекчения за новите приватизирани фирми. Пети мит: Продажбите трябва да стават само на търг. Отново наполовина вярно. Добре би било господа конгресмените във Великото народно събрание да направят справка със законодателството на Германия. Там продажбата на търг при приватизация на големи и средни предприятия е забранена със закон. защо? Поради опасност от спекулативни сделки. Нека отново да се върнем на въпроса с придобиване и закупуване на дялове на подлежащото на приватизиране предприятие от работниците в него. Въпросът е кой да има право да придобива собственост? тук отново има различни виждания. Все повече започва да се налага едно популистко мнение. Цялата собственост, в цялата държава се разпределя на равни дялове. По този начин една бабичка от единия край на България ще има право на дял от едно предприятие, което се намира на другия край. Равен старт, равни шансове. На пръв поглед много справедливо. За съжаление абсолютно неефективно. Отново уравниловка с мирис на комунистическа утопия. Къде тук са подводните камъни? Не е спазено основното изискване, основната идея при приватизацията. Не е въпросът да се преразпредели отново собствеността (както при създаване на ТКЗС). Основната идея, заложена в приватизацията, е да се заложи на мотивацията на работещите в предприятията, станали собственици. Да се получи пълно откриване, отваряне възможностите на всички заинтересувани участници. Работната сила да остане там, където е и да стане активен участник наред с другите инвеститори в управлението и стопанисването на придобитите имоти. Другият подводен камък е незаинтересоваността на бабичката от нашия пример от новопридобитата собственост. При наличие на фондова борса тя още на другия ден ще продаде своя дял или акция на двойна цена, за да подари получените пари на внуците. И никак няма да я е грижа за просперитета на предприятието. Ако направим справка със световния опит, ще видим, че този въпрос за запада не е нов и му е намерено подходящо решение. Когато се продават акции на работещи в предприятието или се поставя ограничение до 3 години да не се продават, или се слага икономически стимул за задържане на акциите – на всеки десет незадържани и непродавани акции след третата година се дава една безплатна акция – премия. Другото мнение, поддържано от Съюза за стопанска инициатива на гражданите, е – който има пари – купува. По принцип – добре, но тогава наистина парите, натрупани до момента в частния бизнес или в селските стопани, низали тютюн години наред, ще се окажат нищожно малки и отново не се удовлетворява основният принцип – мотивация и заинтересованост на работещите в предприятието. Удовлетворяващ всички изисквания се оказва третият вариант. Право да придобива собственост има всеки, добросъвестно изпълнявал функциите си и работел достатъчно дълго време в предприятието човек, съобразно приноса си, независимо дали работи в момента или е напуснал (пенсиониран). Приносът се определя, като се вземат предвид само два фактора – времето, годините работа в това предприятие и размерът на заплатата през последните години като приблизителен качествен измерител на способностите на човека. След като се оформи кръгът на собствениците, те на свое акционерно събрание излъчват управителен съвет и председател на този съвет по право влизат хората, притежаващи най-много акции, следователно поемат и най-голям дял отговорност и риск), както и контролен съвет, управителният съвет от своя страна обявява конкурс и чрез договор назначава мениджър. така в новата приватизирана акционерна фирма със смесено участие се оформят трите вида власти, напълно разделени и независими една от друга – законодателната (общото събрание и управителният съвет), съдебната (контролният съвет) и изпълнителната (мениджърът, генералният директор на фирмата).
Н.с.инж.Иван Б.ТЕНЕВ – председател на Комитета по приватизация на фирма „ДЗУ“ – Стара Загора
Вместо приватизация – ТРОХИ ОТ ПЕЧАЛБАТА (продължение)
