На 20 август църквата почита Св. прор. Самуил. Св. 37 мчци Пловдивски.
Самуил е библейски пророк, последния и най-известен от т.нар. съдии на Израил. Живял през 11 век пр.н.е. Самуил според Библията е онзи, който помазва царете и им предава от Бога царствата, т.е. властта. Според библейските текстове, Самуил е възпитан в скинията в преломен за историята на евреите момент, и в едно трудно и размирно време в живота на евреите. Той е преобразувателят на еврейския народ.
Библията ни предава, че при слабия във водачеството и управлението, първосвещеник и съдия Илий (Ели), религиозният и социален живот на евреите екстремно запада. Евреите търпят жестоко поражение от филистимците, в резултат от което е запленена най-голямата реликва – Кивотът на Завета.
Българската православна църква почита паметта на 37-те или, което е по-точно, на 40-те пловдивски мъченици на 20 август.
В историята на църквата са познати „Светите 37 филипополски (Пловдивски) мъченици“, които били избити през 304 г. при източната порта (Хисар капия) на късноантичния Филипопол. Това станало по време на гоненията, предприети от римския император Диоклетиан (284-305). Техните имена са известни – 29 от тях са от Филипопол, а 8 – от източнотракийския град Виза. Това показва, че в голямата си част те са били от местното тракийско население. Малко по-късно със същия мъченически подвиг били удостоени още трима християни – двама филипополци и един от съседния Стенимахос (дн. Асеновград). С това броят на пловдивските мъченици достигнал числото 40, обвеяно с особена сакралност предвид култа на Светите 40 мъченици от Севастия. На мястото на мъченическата гибел на филипополските светци бил изграден мартириум – малък храм-гробница, а по-късно била издигната раннохристиянската базилика „Св. Константин и Елена“.
