„Откровенията на един глас“ от поредицата „Музика без граници“ на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще бъде представен на 5 март от 19 часа. Това е песенен концерт на тенора Георгиос Филаделфевс в съпровод на 20-годишната талантлива пианистка Виктория Петкова и с участието на поета Янко Михайлов, който ще представи свои поеми.
Виктория Петкова е родена в Пловдив през 2002г. На петгодишна започва своето обучение по пиано при Васка Владимирова. От 2016-та продължава да учи пиано при гръцкия пианист Георгиос Филаделфевс. През 2018 година изнася първия си самостоятелен рецитал.
Виктория има в репертоара си произведения, сонати и цикли от Барок до 21-ви век. Лауреат е на национални и международни конкурси по пиано като „Наследници на Орфей“ – Албена, „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, „Музиката и Земята“ – София, „Албер Русел“ – София и „Музикални фойерверки в Баден-Вюртемберг“ – Карлсруе. Виктория Петкова има защитено 4-то ниво – ATCL по пиано в Trinity College, London.
Цялото семейство на Вики, в което са израснали три момичета (Теодора, Виктория и Елизабет) и едно момче, е музикално.
Виктория е 20-годишна и свири на пиано от 15 години. Също като по-малкия си брат Николай, започна да се учи на това изкуство в класа на Васка Владимирова. През 2016 г. по време на международния фестивал „Мишо Тодоров“ в Сливен съдбата я среща с гръцкия пианист Георгиос Филаделфевс, печели наградата майсторски клас при него и тръгва на уроци по пиано.
Виктория споделя, че рядко й остава време за хоби, но има любим спорт, който упорито е тренирала 10 години – тенис на маса. Обича книгите, планината, театъра.
„Пияното ми дава емоция, която малко хора могат да разберат. Не искам да звуча височияеща особено, но наистина изкуството е един друг свят, който много ми помага да преоткривам себе си. Едновременно с това, пианото развива търпение и дисциплина, концентрация и ме учи да обръщам голямо внимание на детайлите. Често се случва да греша по време на изяви. В такива моменти първата ми реакция е да се стресна, но после ми става забавно и започвам да се подсмихвам. Разбира се, винаги в главата ми е как да продължа без да усети публиката, че съм допуснала грешка“, разказа Виктория.
Доверява, че има много пианисти, които уважава и на които подражава. Харесва й да бъде на сцената. Предпочита под светлината на прожекторите да бъде сама, защото така може да се съсредоточи върху това, което трябва да прави. „Тогава знам, че не трябва да правя нищо друго, освен просто да свиря. И го правя. Пренасям се в друго измерение“, каза талантливата пианистка.
