България е хубав спомен и мечта за много от българските изселници в Северен Кипър.
Първите български турци идват в северната част на острова след Възродителния процес. След 2009-а година и удара на финансовата криза напливът е спрял. Преди кризата минималната заплата е била поне 700 долара, сега е около 520 долара.
Над 2 хиляди български граждани са със севернокипърски лични документи и около 500 с работна виза, разказва Осман Тахир, председател на Клуба на българските турци в Северна Никозия:
Хората са осигурени с работа. Много от нашите вече имат собствено жилище тук.
46-годишната Билназ, която е начална учителка в Северна Никозия, си спомня:
89 година дойдохме, октомври, от Добричко. Имахме вуйчо в Турция. Два месеца останахме при него. В Турция трудно ни дойде, различно ни дойде. Като дойдохме тук – прилича малко на България, затова останахме.
Културата в Северен Кипър и в Турция е много различна, тук религията не играе такава роля, продължава Осман Тахир. Съпругата му Сабрие казва, че Северен Кипър е като България.
Белгин Мехмедов е архитект, от Разградско. Работи по мащабен двустранен проект за възстановяване на храмове на острова – на християнските в Северен Кипър и на джамиите в Южен Кипър. Идва на острова през 2002-а:
Хареса ми начинът на живот, културата на населението. Тогава нямах възможност да отида на юг, но беше ясно, че общностите си приличат.
Най-комичният елемент на разделението е часовата разлика на острова – сто метра и един час разлика в зависимост от това дали си от северната или от южната част на границата, разсичаща Никозия.
източник: БНР
