Яне Сандански е роден на 18 (30) май 1872 година в полите на Пирин, в село Влахи, край Кресна.
[ad id=“225664″]
Той е третото (и последно) дете от семейството на Иван и Милка Сандански. Името Яне идва от гальовното умалително на името на баща му. След потушването на Кресненско – Разложкото въстание семейството му избягва в България. Живеят за кратко в Горна Джумая, а после се заселват в Дупница. Там учи до 2 клас на класното училище. През 1892 г. е взет за войник. Служи в 13 пехотен полк в Кюстендил. През 1895 г. се включва активно в живота на ВМОРО, а през април 1901 година сформира първата си чета, която дава началото на неговата близо 15–годишна непрекъсната революционна дейност. През 1902 година на път от Банско за Горна Джумая (Благоевград) Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов отвличат протестантската мисионерка Елън Стоун и така започват аферата Мис Стоун. Поисканият откуп от 14 500 турски златни лири е за въоръжаване на ВМОРО. Въпреки преследванията, на 18 януари 1902 г., четата успява да получи откупа в Банско. Малко по-късно мис Стоун е освободена и изнася много беседи в Америка за македонската кауза.
[ad id=“263680″]
Междувременно нараства напрежението между ВМОРО, на страната на която застава Сандански, и Върховния комитет, ръководен от генерал Цончев. Яне Сандански не одобрява взетото от Солунския конгрес на ВМОРО решение за въстание в Македония и Одринско през 1903 г. Въпреки това той не се противопоставя и се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание като ръководител на Серския революционен окръг той застава начело на т.нар. левица в македоно-одринското движение.
Сандански подкрепя идеите за автономна Македония и балканска федерация . След смъртта на Дамян Груев, ръководител на ВМОРО, (загинал в престрелка с турците на 10 Декември 1906 г.) в организацията настава борба за власт, в която Сандански вижда основната пречка за амбициите си в лицето на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов. През 1907 г. Сандански започва да застъпва идеята, че македонският въпрос не трябва да се разглежда като национално обединение за българите, а да се постави на една освободена от национализма интернационална основа.
От тази гледна точка всички, които агитират за обединението на Македония и България трябва да бъдат посрещани от ВМРО враждебно и третирани наравно със сръбските и гръцките агитатори.Сандански е организатор на екзекуциите на Михаил Даев, а по-късно на Борис Сарафов и Иван Гарванов и като такъв носи отговорност за започване на самоизтреблението и за подронването на българската кауза в Македония и за налагането на терора като средство за разрешаване на вътрешни противоречия във ВМОРО.Заради това на конгреса през март 1908 г. в кюстендилското село Жабокрът Сандански е изключен от ВМОРО и осъден на смърт от Тодор Александров. От всички членове на Серския окръжен комитет – Сандански, Буйнов, Брански, Скрижовски, Кантарджиев, Хаджиев, Паница и Пейо Радев – само един, Пейо Радев пада от вражески куршум. Всички останали стават жертва на братоубийството, чието начало слага Яне Сандански.
Подготовката на Охридското въстание е възложена на войводи от ВМОРО. Те са упълномощени да влязат във връзка с албански вождове и да преговарят за общи действия за съпротива срещу сръбската и гръцка окупация на Македония и най-вече да се спрат безчинствата, които Кралство Сърбия провежда над всички граждани в Македония, които се самоопределят като българи.
[ad id=“237001″]
През април 1913 г. представители на временното албанско правителство правят предложение за започване на общо въстание между тях и ВМОРО срещу сръбската власт. Правителството в София обаче не вярва, че ще се стигне до война със Сърбия, поради което не подкрепя съюз с албанците. Затова делегатите на ВМОРО не се отзовават на поканата.
През юни 1913 обаче се разбира, че войната със Сърбия е неизбежна. Тогава българското правителство изпраща Яне Сандански да преговаря с албанското правителство за съвместна борба срещу Сърбия и Гърция. Сандански заявява, че е успял да се споразумее за съвместни военни действия срещу окупаторите на българска Македония. Албанците са дали „беса“ да отмъстят на сърбите за безчинствата над местното население, съставено от българи и албанци. За да осуетят договорката на Сандански, Сърбия и Гърция веднага изпращат свои пратеници в Албания, като им предлагат Дебър, Дяково, Корча и Аргирокастро в замяна. При тези обещания албанците се отказват за съвместни действия с ВМОРО. След Междусъюзническата война обаче те остават излъгани и отново търсят алианс с България.
След младотурската революция през 1908 г. Сандански минава на страната на младотурците и влиза в състава на Народната федеративна партия – българска секция. Противниците му го обвиняват, че дори вземал месечна заплата от 50 златни турски лири.
[ad id=“218001″]
През 1909 г. участва в похода на младотурците към Цариград и в детронирането на султан Абдул Хамид ІІ. Впоследствие, разочарован от младотурците, се оттегля в Роженския манастир. По време на Балканската война подпомага настъплението на българските войски.
Сандански е убит на 22 април 1915 г. в Пирин, местността Балтата, в засада на районната неврокопска чета на ВМОРО.
Източник: bgnow.eu
