- Гранитът е преобладаващата скала на Витоша.
- Първата кариера за гранитни павета над Владая е създадена през 1920г. от чехи (тогава от чехи е създадено и единственото в България каменоделско училище в с. Кунино, което съществува и до днес).
- Основният вид павета в София (Дондуков, Цар Борис III, Джеймс Баучер, Гоце Делчев, Бъкстон) са с кубична форма с размери на страните 8/10 см.
- Гранитните павета в София се полагат от 1906 г. след решение на тогавашния кмет на града Мартин Тодоров. Били са назначени 2 комисии за избор на настилка като изборът е бил между асфалт и гранитни и жълти павета.
- Поданици на Австро-унгария (италианци, чехи, хървати) са учили българските майстори в края на XIX и началото на ХХ в. как се дяла камък и как се реди паваж. Италиански майстори са строили жп линията София – Перник (1893 г.) и София – Роман (1897 г.). Те дават сериозен тласък на каменоделството и проучването на находищата на камък.
[ad id=“225664″]
- Във Владая е единственото място в България, където са запазени италианските имена на инструментите за каменоделство – мачела (чук) и шкарпела (длето за обработка на ръбовете на камъка).
- Паветата на Владая са правени изцяло ръчно, като до 70-те години е имало 12 кариери. После остават само 2. Кариерата „1-ви май” е последната действаща и е със запаси над 4 млн.кубически метра гранит.
- През 2003г. кариерата е спряна от РИОСВ.
- След 1989-та година, хиляди тонове употребявани павета са изнесени с шлепове от Свищов и Лом към Западна Европа.
- До 1989 г. е имало Професионални учебни центрове (ПУЦ) за обучаване на павьори, които са закрити след 1990 г.
- Имало е няколко десетки кариери за гранитен паваж в България, като действащи в момента са само тези в с. Гранитово (Елховско) и с.Лиляново (общ. Сандански).
- Един добър павьор може да положи качествено до 15 кв.м. паваж на ден, а при добра организация и 18 кв.м.
- Майсторите павьори използвали парчета от автомобилни гуми за „наколенки”, а сега в Германия и Холандия използват специални модерни наколенки или цели работни гащеризони (не се препоръчва паветата да се редят в клекнало положение на тялото, а е по-добре да се коленичи и тогава да се работи).
- Целият паваж около м. Метеора в Гърция е с владайски гранит, като най-големият майстор българин (все още жив) е обучавал гърците (!) как да редят павета. Нашите майстори са ценени и на други места в чужбина като страните от Западна Европа, арабските страни и др.
- За основа на пътното платно задължително трябва да се положи между 50-80 см. (по-добре) основа от трошен камък (баласт), който трябва да бъде валиран. Отгоре задължително се слага от 4 до 6 см. пясъчна подложка и върху нея се редят паветата.
- Обикновено последователността на уличното платно е следната – гранитен бордюр, след това един ред големи павета – 18 на 18 или 20 на 20 (така се прави и до момента във всички западни държави, така е оформен и площад Александър Невски в София), тези павета задържат пясъка да не се отмива; следват павета с размери 8-10 на арки.
- Колкото по-малки са фугите между паветата, толкова по-малко вибрации има при движение.
- Когато се положат паветата, отгоре се минава с валяк.
- За да се получат „арките” на паважа трябва да се използват полукръгли шаблони (форми) от метал/дърво, които са с ширина между 100 и 140 см. Така паветата винаги се подреждат в правилни форми и се вклиняват по-добре помежду си и в пътното платно.
- Паважът по бул. Цар Борис е положен през 1955 г. и от тогава само е ремонтиран !!!
- Арките от павета се редят като в двата края се поставят малко по-малки по размер павета (регули) като се върви към по-големите по средата.
- Арките винаги се правят срещу наклона на пътя, така че да се вклиняват и да не слягат.
- При павираните булеварди задължително се прави наклон от центъра на платното към двата му края ок. 3 на 100, и той се прави още при валирането на основата от баласт, така че да има добро оттичане на водата. На местата, където има трамвайни релси, паветата обикновено се редят като тухлена зидария, за да е здраво и стабилно.
Как е изглеждал Дондуков през 50-те години на ХХ в. заедно с трамвайна мотриса с 2 ремаркета. Прави впечатление обилното озеленяване с дървета през няколко метра. Задаваме въпрос на всички граждани – ако имат информация – каква е била тогава тротоарната настилка?
