ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
В-к „Септември” бр. 107, 1980 година
ОСЪЩЕСТВЕНА МЕЧТА
25 ГОДИНИ ОТ ОТКРИВАНЕТО НА
ХИДРОВЪЗЕЛ „ГЕОРГИ ДИМИТРОВ”
[ad id=“225664″]
В сърцето на Розовата долина в полите на величествения Балкан укротените води на река Тунджа образуват голямо езеро.
Язовир „Георги Димитров” – това е един от първите ни крупни социалистически строежи, един от жалоните, които очертаха динамиката на нашия социалистически възход.
Интересна е неговата история. Да се построи язовир на река Тунджа се е заговорило още през 1922 год. През есента на 1927 и пролетта на 1928 год. започнали да копаят основите на язовирната стена. И около 60 млн. лева били изразходвани за проучвателни и „строителни” работи, но… не се стигнало до никъде. Напразно народът чакал, чакал, на края загубил надежда, че някога ще се построи язовир. Но това, което не можаха да направят буржоазните правителства на капиталистическа България, направи народната власт, направи го целият трудов български народ.
За първи ден на строителството на язовира се смята 27 март 1947 година. Истинският строеж обаче започва през пролетта на 1949 год. Проектът на стената е изработен от инженерите Минчо Иванов и Иван Савов, а на главния напоителен канал от инж. Разсолков. Още от първите дни тук идват много работници-строители, младежи-бригадири от цялата страна, а през 1948-1949 год. в строителството на язовира участвува и международна младежка бригада от френски, английски, датски, шведски и др. младежи и девойки. Младежкият ентусиазъм, споен с волята и мъжеството на работниците-строители, беше залогът за успешното завършване на язовира.
През първите години темповете на строителството са незначителни. Механизацията на труда е малка. По-голямата част от работата се извършва ръчно, камъните за стената се превозват с каруци от кариерата „Гюрля”.
През 1950 год. е построен първият теснолинеен път за превозване на камъните до язовирната стена. Постепенно техниката започва да навлиза в строителството.
[ad id=“263680″]
През 1951-1953 год. темповете на строителството рязко се увеличават. За това голяма роля има идването на съветските специалисти инженерите Мойсеев, Луфитски, Кригер и Валентина Розомовски. С тяхна помощ се разрешават генералните въпроси по проекта и организацията на работата, преодоляват се трудностите в строителството.
През 1953 година от Съветския съюз, Чехословакия и другите братски страни започват да пристигат мощни строителни машини, багери, булдозери, камиони, бетонобъркачки, скрепери и всякакъв вид строителна техника. Язовирът се превръща в огромна строителна площадка, където на челно място в работата вече стои техниката. На 25 юни 1953 год. е отбелязана първата голяма трудова победа – през Средна гора е пробит тунел № 2, а язовирната стена достига вече 20 м. височина.
На 30 декември 1953 год., ден преди срока, едни от най-дългите тунели на Балканите – тунел № 1 под Средна гора, окончателно е пробит. Дълбоко под земята миньорите от бригадите на Спас Дочев и Иван Стефанов ознаменуват с братска прегръдка този голям трудов успех.
И през студените зимни и дъждовните пролетни дни на 1954 год. строителството не спира. Хората устояват на природните стихии, на буйната река и побеждават…
11 юли 1954 год. На този ден се извършва пробното завиряване на язовира. Водите на непокорната Тунджа са преградени и изпълват чашата на язовирното езеро.
Самата язовирна стена се издига красива и величествена – дълга 620 метра и висока 40 метра. От нея се разклоняват два канала: десен главен канал с дължина 26 км и ляв магистрален, който опасва Казанлъшкото поле.главният канал чрез система от сложни съоръжения продължава през Средна гора с тунели с обща дължина 12 км.
В строежа на язовира влизат и двете водноелектрически централи – едната до язовирната стена, а другата край гр. Стара Загора. Вместимостта на язовира след преустройството на преливника достига 43 млн. куб. метра вода, а напояваната площ над 530 хил. дка.
Тези цифри и огромните мащаби на строителството биха били немислими без грижата на социалистическата държава, без усилията на целия български народ и най-вече без безкористната материална и техническа помощ на Съветския съюз. Тези фактори бяха надеждната гаранция за успешното завършване на язовира, за претворяване в дело на партийната политика за електрификацията на страната и увеличаване на поливните площи, а от тук – в плодородието в селското стопанство.
Грандиозният обект на нашата нова социалистическа родина – язовирът при с. Копринка, с който свързаха своя живот стотици работници – строители, монтажници, миньори, младежи-бригадири, бива тържествено открит на 6 септември 1955 година.
Язовирът, който народът нарече на името на Георги Димитров, се превърна в една от първите осъществени мечти на вожда и учителя на българския народ, който искаше „за 15-20 години да достигнем това, което други народи, при други условия са постигали за столетия”. И днес огромната гранитна фигура на Димитров, издигнала се над язовира, сочи пътя на възхода.
Пламен СТЕФАНОВ
от музей „Искра” – Казанлък
