На този ден през 1866 г. се ражда поетът Пенчо Славейков – един от основателите на списание „Мисъл“, оставил незаличима следа в българската литература и история.
Потомците на Петко Славейков далеч не посрамват своя велик баща. Три от осемте негови деца наследяват баща си в някои от многобройните му поприща, справяйки се доста успешно. Христо и Иван поемат пътя му в политиката като членове на Демократическата партия – приемник на Петко-Каравеловото крило на Либералната партия. С последната се свързва и политическата кариера на техния баща. Иван става кмет на София в периода от 1885 до 1886 година и просветен министър при Петко Каравелов, а Христо – председател на Народното събрание (1908 – 1910 година) и министър на правосъдието във второто правителство на Александър Малинов. Литературата пък се оказва призвание за най- малкия брат Пенчо.
Както в приказките, най-малкият брат, макар и укоряван от баща си (по хумористичен начин), се оказва най-способен и постига най-забележителни успехи. Творчеството на сина опровергава напълно упреците на строгия Петко, отправени в забавното стихотворение „Малък Пенчо“. Макар „Пенчо да не чете, да не ще да работи и да го мързи“, той се превръща в един от най-видните български поети, представител на модернистичното течение в българската литература, който я европеизира и издига до нови висоти.
Роденият в град Трявна през 1866 година Пенчо, завършва гимназия в Пловдив. В ученическите си години той живее и в Стара Загора, където баща му е и негов учител. Този период съвпада с опожаряването на града, на което той става свидетел. Повратен момент за личностното изграждане на поета се оказва измръзването му на река „Марица“ през 1884 година.
„Дирейки да играй“, очевидно пословично палавият Пенчо заспива по върху леда на реката по време на игра. Инцидентът на ледената пързалка оставя трайни физически последици – до края на живота си най- малкият Славейков остава куц, придвижвайки се с помощта на бастун. Освен това има затруднения при писане, а дикцията му остава неясна. Месеци наред Славейков е на легло, тези проблеми обаче не го сломяват, въпреки че ги преживява трудно, а напротив, спомагат за укрепване и засилване на духа му в посока на интелектуално и личностно усъвършенстване. Те не просто повлияват на обществените и творческите стремежи и възгледи. Те ги изграждат.
През 1888 година излиза и първата стихосбирка на Славейков – „Момини сълзи“. Въпреки ласкавите отзиви от Иван Вазов и Стоян Михайловски, младият поет намира твърде много сходства между нея и творчеството на Хайнрих Хайне, по което той се увлича, докато е прикован за леглото. По тази причина младият поет се опитва да изземе и унищожи напечатаните екземпляри, с което той, за наша радост, не се справя докрай.
Силното влияние на Пенчо Славейков в родната литература дава своя отпечатък и в жанрово отношение. Той утвърждава две разклонения на поемата – философска и фолклорна. Представител на първата разновидност е посветената на Бетовен „Cis moll“, а на втората – „Ралица“, „Чумави“, „Неразделни“ и „Змейново любе“. Всички те са част от сборника „Епически песни“, излязъл през 1896 година. Във фолклорните си поеми Пенчо се опитва да наложи една нова трактовка на народното творчество – да покаже универсалните стойности в традиционните български литературни мотиви.
Редом до другите забележителни творби на Славейков, „Кървава песен“ може да се определи като труда на живота му. В писането ѝ му помага и неговата съпруга Мара Белчева, която е поетеса. Публикуваната през 1911 година поема, върху която е работено около 20 години, така и никога не е завършена заради преждевременната смърт на поета, настъпила на 10 юни 1912 година.
Славейков е имал амбициозната цел тя да се превърне в един нов български национален епос. Въпреки че остава незавършена окончателно, приятелят на българската литература Алфред Йенсен, предлага авторът на поемата да бъде номиниран за Нобелова награда. Шведският писател превежда „Кървава песен“ на родния си език и остава силно впечатлен от съдържанието й. Това е първият случай, в който българин е близо до номинация за престижната награда. Въпреки че и след това има подобни идеи и опити, никой от предложените българи не е бил толкова близо до попадане в заветния списък.
Източник: offnews.bg
по материали на Сдружение „Българска история“
