Хора с най-различни професии и политически пристрастия, но обединени от общонародната кауза да защитят Трети март като национален празник са готови да поставят този въпрос на всенародно допитване чрез референдум, каза евродепутатът Петър Витанов, цитиран от БТА.
Сред инициаторите на допитването са още историкът проф. Искра Баева, бившият председател на БАН акад. Иван Юхновски, юристът Явор Нотев, журналистът Явор Дачков.
В края на юли ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС внесоха в парламента общ законопроект за промени в Конституцията. Едно от предложенията в него е 24 май да замени 3 март и да стане национален празник на страната.
За нас Трети март е кулминацията на една петвековна борба за освобождение. Трети март е линията между оковите и свободата. Трети март е раждането на нашата съвременна държава и Трети март олицетворява подвига на десетките, стотици хиляди загинали за свободата на България, посочи Петър Витанов. Тук сме хора, които се опитваме да се противопоставим на този опит за подмяна на историята в името на някои конюнктурни цели, допълни той.
Витанов посочи, че в основната част на инициативата са представители на научната общност, сред които проф. Искра Баева, проф. Пламен Митев, проф. Валери Стефанов, акад. Иван Юхновски; държавници и политици – Георги Първанов, Георги Кадиев, Весела Лечева; журналисти – Виза Недялкова, Явор Дачков, Велислава Дърева; лекари, артисти и спортисти, сред които Тервел Пулев.
В отговор на въпрос Витанов каза, че президентът Румен Радев не е част от инициативата. Идеята не е да правим политическа партия, а да зададем въпроса иска ли българският народ да смени националния си празник, обясни той.
Витанов посочи, че сред хората, подкрепящи инициативата за Трети март, има такива, които са били част от инициативния комитет за издигане на Радев за втори мандат, но има и хора, които го критикуват, и призова да не се прави паралел. Той коментира, че очаква някаква подкрепа и от политически партии. Витанов посочи, че акцент на тази инициатива ще бъдат и историческите дискусии.
Акад. Иван Юхновски каза, че се включва в тази кауза като патриот. Според него българският народ не бива да допусне промяна на националния празник, която ще бъде „оскърбителна“. Директно се оскърбява чрез подобно действие каузата на Ботев, на Левски, смята акад. Юхновски.
Проф. Искра Баева отбеляза, че Трети март не е празник на Руската империя, на Александър Втори, а плод на усилията преди всичко на българите. „До Руско-турската освободителна война не се стига, защото руският император е решил да освободи българите, а защото българите са направили толкова много, десетилетия са се борили за своите права и са предизвикали съчувствието на цяла Европа. От цяла Европа Руската империя е поела тази функция да изпълни това желание на европейците българите да бъдат освободени. Само че и тази война без българското участие едва ли щеше да завърши по този начин, както в крайна сметка завършва. Така че това е български празник“, заяви тя.
Проф. Баева посочи, че след 1944 г. по чисто идеологически причини Трети март е отменен, но 34 години по-късно е възстановен с всенародното отбелязване на 100-годишнината от Руско-турската освободителна война през 1978 година.
Тя коментира, че 24 май е народният празник, празникът на културата, на нашата писменост и литература и не вижда защо трябва да го политизират, докато Трети март винаги е празнуван като държавен, дори и в Третото българско царство.
Явор Нотев каза, че целта на първо място е събирането на 400 хиляди подписа, които са най-прекият, най-бързият и убедителният път за провеждане на такъв референдум.
