Аварията в атомната електроцентрала в Чернобил на 26 април 1986 г. става причина за преминаването на радиоактивен облак над големи части от Съветския съюз, сега територии на Беларус, Украйна и Русия.
Близо 8,4 милиона души в тези страни са изложени на радиация. Никой не може да изчисли колко хора засегна тази авария в следващите десетилетия.
Това е най-голямата ядрена авария в историята. Стотици хиляди са засегнати от радиацията. Предполага се, че през годините над 115 хиляди души са починали от заболявания, причинени от радиацията.
Съветското правителство признава необходимостта от международна помощ едва през 1990 г. Същата година Общото събрание на ООН приема резолюция за „международно сътрудничество за справяне и смекчаване на последиците от атомната електроцентрала в Чернобил“.
През 2002 г. ООН обяви промяна в стратегията за Чернобил с нов фокус върху дългосрочния подход за развитие. През 2009 г. създаде Международната мрежа за изследване и информация за Чернобил, а през 2016 г. прие резолюция, определяща 26 април за Международен ден в памет на Чернобилската катастрофа.
През 2019 г. над взривилия се реактор беше поставен нов безопасен саркофаг, който струва 2,2 милиарда евро, осигурени от над 45 държави.
Събитията, последвали аварията през 1986 г. са печално известни заради желанието на съветските власти първоначално да запазят в тайна аварията.
Държавната информационна агенция на Съветския съюз – ТАСС, съобщава за инцидента цели два дни по-късно – на 28 април 1986 г.
„В Чернобилската атомна електроцентрала стана авария. Повреден е един от атомните реактори. Вземат се мерки за ликвидиране на последиците“, гласи лаконичното съобщение, отразено и в тогавашния бюлетин на БТА.
На следващия ден, 29 април 1986 г., Министерският съвет на СССР разпространява съобщение, в което се признава, че е имало „известно изтичане на радиоактивни вещества“ и че при аварията са загинали двама души.
„Сега радиационната обстановка в електроцентралата и в местността около нея е стабилизирана“, декларира Москва.
В същото време обаче в поверителното приложение на БТА пише, че западните осведомителни агенции съобщават друго: че „по единодушното мнение на западни специалисти [аварията] вероятно е причинила смъртта на много хора“.
Според всички информации фактът, че СССР официално съобщава за бедствието, което е „нещо безпрецедентно в информационната му практика“, говори, че „се е случило нещо много сериозно“.
Първите подозрения за евентуален инцидент идват от Швеция, където е измерено рязко покачване на радиацията – тя е пет пъти по-голяма от нормалната. В поверителното приложение на БТА от 29 април 1986 г. се посочва, че инцидентът е тема номер 1 на Асошиейтед прес, Агенция Франс прес, Ройтер и ЮПИ.
„Някои агенции на запад разпространяват слухове, че при аварията в АЕЦ били загинали хиляди хора. Както вече бе съобщено, фактически са загинали двама души и само 197 са хоспитализирани. От тях 49 са напуснали болницата след изследване. Предприятията, колхозите, совхозите и учрежденията работят нормално“, съобщава МС на СССР на 30 април.
Министерският съвет на Украйна (тогава страната е част от СССР) съобщава, че „състоянието на въздушната среда в останалата част от Киевска област и в Киев не буди опасения“.
„Качеството на питейната вода, както и на водата в реките и водоемите отговаря на нормите“, твърдят украинските власти.
На 5 май 1986 г. българският Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели към Министерския съвет на Народна република България заявява, че наблюдава радиационната обстановка.
В официалното съобщение се казва, че в някои окръзи е регистрирано увеличение на радиацията до три пъти, което не представлява опасност за населението. Твърди се още, че водата във всички водоизточници в страната е с нормални показатели.
37 години по-късно равносметката вече е ясна – в момента на аварията загиват двама души, а около 600 служители в централата и пожарникари са облъчени с висока доза радиация, като 28 от тях умират до края на 1986 г.
На радиоактивно замърсяване са подложени над 200 000 квадратни километра от територията на тогавашния СССР, като на 52 хиляди от тях са разпръснати силно радиоактивните елементи цезий 137 и стронций 90 с период на полуразпад съответно от 30 и 28 години.
Над 600 хиляди души участват в ликвидирането на последиците от аварията. Около една десета от тях умират, а 165 хиляди остават инвалиди.
От 30-километровата зона около Чернобилската АЕЦ са евакуирани около 115 хиляди души. Изхвърлената в атмосферата радиация е с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби, като тези пуснати над Хирошима и Нагасаки в Япония през август 1945 г.
