Всеки попада в поне една житейска криза през живота си. Не винаги очакванията ни съвпадат с реалността и това е нормално, колкото и да не ни се иска да е така. Тук изброихме 4 такива кризи и какво можем да направим, когато те ни споходят.
На 18 години
Представете си тийнейджър, който трябва да вземе фундаментален въпрос. Прибавете към това един камион емоции и радикален светоглед, което е характерно за тази възраст. Някои хора си взимат един година между университета и гимназията, която прекарват в пътувания, работа и време за размисъл. Не че очакват някакви чудеса да се случат през тази година, но това е време, в което човек може да научи доста от живота и това да му помогне при взимането на важни решения. Пък и как се очаква да вземеш правилно и мъдро решение, когато едновременно с това се стресираш заради матури, изпити, кандидатстване… Попитайте се: Ако можех да правя едно нещо цял живот, какво би било то? Какво бих направил, ако не се страхувах от нищо?
На 25-30 години
Известен психолог цитира един от своите пациенти, за да обясни тази криза: „Имам чувството, че съм по средата на океан. Мога да плувам накъдето си поиска, но не виждам земя никъде, затова и не знам накъде да поема“. Подобен период на криза може да е възможност да започнете от дъното, защото там е спокойно – определете бъдещите възможности, осъзнайте какви са истинските ви желания, починете си и се възстановете. След това ще бъдете способни да се оттласнете от това дъно, до което сте стигнали преди това и ще се изстреляте към повърхността. Не се сравнявайте с връстниците си, приятелите, бивши съученици, колеги от университета и най-вече с децата на приятелките на майка ви. Ако чувствате, че не искате да осъществявате нечий чужд план, кажете им веднага. Не е нужно да носите чуждото разочарование на раменете си. Не се страхувайте да правите грешки. Просто опитвайте. Едно е по-добре от нула. Правете си планове. Следвайте ги всеки ден. Поне малко…
На 35 години
Изглежда сякаш сте живели неправилно цял живот. Твърде много компромиси, твърде малко време, прекарано в преследване на собствените си цели. Твърде много „Трябва“ вместо „Искам“. Дните си заминават, меланхолията и депресията настъпват, разочарованието и стагнацията в много сфери от живота ви дишат във врата. Изглежда твърде късно да поправите нещата. Много е важно да се спрете и да си починете в такъв момент. Отделете време за себе си, за да преодолеете този период. Може да си зададете следните въпроси: Ако имах 20 милиона и 10 години, какво щях да направя? Какво са плановете ми? Какво наистина искам? Какво искам децата ми да научат от мен?
На 45-50 години
Работата е спряла да ви носи удовлетворение преди години, любовта си е отишла, а къщата е просто 4 стени и нищо повече. Децата ви са толкова заети с живота си, че рядко обръщат внимание на проблемите ви. Изглежда сякаш целия ви живот е бил посветен на погрешното нещо, направили сте грешката още в началото и сте забравили да я поправите, защото сте последвали нечий чужд път. Нямате желание и мотивация да промените нещо сега. Може да звучи лесно, но стегнете се. Стъпка по стъпка, отхвърлете негативното от ежедневието си. Започнете да планирате. Така е, правете си планове. И обърнете внимание на най-важните неща в живота си в момента. Ако осъзнавате, че идва краят на кариерата ви, помислете за пенсията: намерете си друга по-лека работа или си вземете почивка. Бъдете активни. Спортът и физическата активност влияят положително на кръвоснабдяването и изпращат повече кислород към мозъка ви. Поддържайте контакти с приятелите и децата си. Те са монумент на вашите положителни спомени и емоции. Децата и внуците са вашето наследство и бъдеще.
Източник: БЛИЦ
