Из „Птици в нощта“: Пепа Атанасова

Пепа АТАНАСОВА

***

Оцелях през огън и вода.

Давих се без дъх в глъбините

на измамен мрачен свят.

Но…и летях над бездни

към надежден топъл бряг.

Май …истински живях!

Четирима комити освобождават сами град Кавала – из „Птици в нощта“

СЕГА

Сега

замълчи,

за да чуеш.

Сега

очи затвори,

за да видиш.

Недогоненото

утре забрави.

***

Бях в сънищата си

желана, а наяве

за сънищата си

мечтах.

На две строшена

никога мечтата си

в едно не сбрах.

***

Търсим се

отвъд кръга

на разума.

Две дихания

благословени

да са заедно.

***

Застаряваме, приятелю!

Залеза е непредвидимо кратък,

кой знае кога ще притъмни.

Подай ми топлото на ръката си,

за другото…да помълчим!

***

Не нарисувах

в твоята ръка

цветя.

А как

багри

да положа в длан,

скрита

зад гърба?

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, носещо същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.