Къде се разминават твърденията с фактите
На двете заседания на парламентарната комисия по ревизия на управлението на Бойко Борисов бяха хвърлени множество скандални обвинения, които във всяка друга страна биха довели до мащабни разследвания и оставки. В България засега всичко се изчерпва с шоуто на двама агробизнесмени – Светослав Илчовски и Иван Ангелов, които трудно обясняват какво и защо са направили, но зрелищно нападат или жертвоготовно отбраняват премиера в оставка, пише вестник СЕГА.
Градусът на напрежението се вдига и от матросовското поведение на депутатите от ГЕРБ, които показаха завидни умения в саботирането на всякакъв разумен диалог не само с крясъци, но и с физически сблъсъци. Главното действащо лице – Борисов, зарови глава в пясъка. Също както и главният прокурор Иван Гешев.
Тъй като медиите не разполагат с документите, които Светослав Илчовски даде на комисията, те трябва да се ориентират в обвиненията по открити източници. Кои от скандалните твърдения могат да бъдат подкрепени или опровергани от публично известни и документално проверими факти?
1. Изкуствено надути цени на фирми, които се листват на борсата
Твърдения:
Според разказа на Светослав Илчовски шефът на „Градус“ Иван Ангелов го поканил на разходка до Монако, на която да дискутират как изкуствено да завишат оборота на компанията му, която щяла да се листва на Българската фондова борса. Според Илчовски целта на това листване била „да се вземат“ 100 млн. лв. от пенсионните фондове, които били принудени да купят от скъпите акции. Той твърди, че със свои фирми е успял да гарантира фиктивен оборот от около 60-70 млн. лв.
Факти:
През май 2018 г. „Градус“ наистина излезе на фордовата борса. Предложени са 55.5 млн. акции при ценови диапазон 1.80-2.35 лв. за акция. Записани са 45 млн. акции на цена 1.80. Така компанията е оценена на близо 450 млн. лв. След приключване на публичното предлагане става ясно, че новите акционери наистина са пенсионни фондове. Това не е изненадващо, като се има предвид ограничените възможности за инвестиции, които по закон фондовете могат да правят. Според справката от борсата, унивepcaлният пeнcиoнeн фoнд „Дoвepиe“ e зaĸyпил нaй-гoлям бpoй aĸции – 10.86 млн. зa 19.548 млн. лв. Следват „Aлиaнц“ с 8,3 млн. aĸции, „Poдинa“ – 4,36 млн. aĸции, „ЕнЕн“ – 890 хил., „Cъглacиe“ – 600 xил.
На този фон много интересни са данните за финансовите резултати на „Градус“ преди листването на борсата, които биха могли да показват доколко надценени са акциите при предлагането. Справка във фирмените регистри показва, че компанията има 5 дъщерни дружества с предмет на дейност различни сфери в производствения цикъл около отглеждането на бройлери и яйца – „Лора 2004“, „Жюлив“, „Милениум 2000“, „Градус – 1″, „Градус-3″, „Градус – 98″. При почти всички се наблюдава рязко подобрение на резултатите в годината преди излизане на борсата. Така например през 2016 г. „Градус-1″ има печалба от 1 млн. лв., а година по-късно – 23 922 000 лв. От годишния финансов отчет става ясно, че голямата динамика се дължи на едно основно перо – печалба от промяна на справедлива стойност на инвестиционни имоти. Няма детайли в какво точно е инвестирано.
При „Градус – 98“ печалбата се удвоява – от 4,828 млн. лв. за 2016 г. до 8,767 млн. през 2017 г., като основният ръст идва от увеличени приходи от продажби.
Рязко подобрение има и в резултатите на „Милениум 2000“ – през 2017 г. дружеството отчита печалба от 18,775 млн. лв. при 8,611 млн. лв. за 2016 г. Динамиката се обяснява основно с рязък скок в графа други приходи.
В „Градус -3“ печалбата за 2017 г. е 4,23 млн. лв., при 1,287 млн. година по-рано. Тук има много голяма динамика в приходите – отчетени са 127,177 млн. при 79,4 млн. лв. година по-рано. Има динамика и в разходите.
Рязък ръст през 2017 г. има и при „Лора 2004“. Дружеството отчита печалба от 4,126 млн. лв. при малка загуба за предходната година – 288 хил. лв. Перото, от което се получава основната разлика, е финансови приходи – отчетени са 3,353 млн. лв. при 0 за предходната година. При „Жюлив“ има ръст, но не е толкова впечатляващ.
Засега нито една институция не смята да се заеме с проверка на обвиненията на Илчовски.
Българската фондова борса няма намерение да прави проверка на случая, нито да спира акциите на „Градус“ от търговия след скандала. Това става ясно от нейн отговор до Actualno.com. „Търгът по първичното-публично предлагане на акции на „Градус“ АД е проведен на 18 и 19 юни 2018 г. при спазване на всички законови изисквания и правила на БФБ. Допускането до търговия с акции на дружества на регулиран пазар на БФБ, респективно на тези на „Градус“ АД, става след одобрението на проспект от Комисия за финансов надзор. Както към момента на провеждане на аукциона, така и към настоящия момент в БФБ не са постъпвали сигнали за нередности, както и няма информация за проверки по първичното-публично предлагане на акции на „Градус“ АД„, пише в отговора на БФБ.
Комисията за финансов надзор също не коментира случая. Мълчаливи засега са и от Сдружението на пенсионните фондове. Реакция няма и от НАП, която би следвало да може да засече кухи обороти. В комисията по ревизията стана ясно, че са предоставенни именно финансови документи, в това число и фактури, за които Илчовски твърди, че са налични именно в НАП.
„Градус“ заяви, че ще заведе иск срещу Илчовски за уронване на престижа и финансови загуби. След изявленията в парламента акциите на борсата паднаха с 10%. Адвокатът на фирмата заяви пред комисията по ревизията, че загубите се изчисляват на около 60 млн. лв., без да уточни как точно са сметнати те.
2. Премиерът помага за ветеринарен сертификат
Твърдения:
Шефът на „Градус“ Иван Ангелов призна, че се познава добре с премиера – играят заедно карти, и се чуват на 15-20 дни, но отрече категорично да си е служил с името му за уреждане на бизнес отношения. После обаче разказа как Бойко Борисов му е помогнал за освобождаване на пратки с разплодни яйца от турската граница при проблеми с ветеринарния сертификат. „Борисов ми съдейства като гарантира пред турската ветеринарна служба, че нашият сертификат отговаря на европейските стандарти. Турците понякога правят така – измислят си проблеми, за да те държат на границата. Но аз возя яйца, не мога да чакам. Това нито е срамно, нито нередно. Нормално е Борисов да се застъпва за чистия бизнес„, каза той.
Факти:
Всъщност изобщо не е нормално премиерът да се намесва в подобни спорове. Премиерът няма никакви правомощия при издаването и контрола на ветеринарните сертификати – това е в правомощията на Българската агенция по безопасност на храните. Намесата му в подобни случаи може да се тълкува като злоупотреба с власт. В хода на изслушването депутати призоваха темата да бъде затворена, за да не доведе до съмнения в стойността на българските ветеринарни сертификати и налагане на ограничения в чужбина за целия български износ.
3. Фурми от ОАЕ – дарени или продадени
Твърдения:
Иван Ангелов се оплете в обясненията си за бартера с фурми с Обединените арабски емирства преди година, в който участва „Градус„. Първоначално той обяви, че е излязъл от тази сделка на печалба, като е продал фурмите. „Ние от тези фурми сме си възстановили парите и сме на печалба„, каза той. След уточняващи въпроси на Ивайло Мирчев от „Демократична България“, той промени отговора си и каза, че сделката е печеливша от гледна точка на общите му бизнес отношения с ОАЕ. „Нашата сделка е извършена перфектна спрямо българското законодателство. „Градус“ се занимава с дарителска дейност. Нека ви разкажа за спонсорството на „Берое“ Стара Загора. С Дубай и Катар имаме голям бизнес. В моя бизнес има и задължения, които имат хуманитарен характер. Човек не трябва да алчнее за пари. Трябва да може и да направи нещо за бизнеса. Това, че ние сме натоварили краставиците за Дубай, е факт. Може и да са били пилета. Аз съм на 66 години, може да съм забравил. Това е успешна бизнес сделка, взета от контекста на всички бизнес сделки. Аз правя много бизнес и не мога да запомня„, оправда се той след като депутатите зададоха куп въпрос как така е продал фурмите и е спечелил, след като властта обясни, че те са дарени.
Факти:
Алъш-веришът с ОАЕ беше шумно рекламиран като огромна помощ срещу коронавируса. Според първоначалната информация ОАЕ получават 32 тона храни, а ни дават 15 тона медицински изделия. Министърът на икономиката Емил Караниколов дори пътува до арабската държава, за да уреди сделката, въпреки че след това трябваше да излезе в 14-дневна карантина. Дарението от българска страна бе инициирано от „Градус“ и „Интръст“, която по онова време беше собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски.
Около дарението избухна скандал, след като „Бивол“ написа, че медицинските консумативи са едва 3 тона. Останалата част са фурми, които Караниколов похвали като „питателна храна“. „Бивол“ наля още масло в огъня с публикация, че дезинфектантите не отговарят на здравните изисквания и били изтеглени от пазара на ОАЕ. България почна да прави проби, резултатите от които така и не станаха ясни, но пък изпрати дезинфектантите като дарение в Бейрут.
Оттогава управляващите категорично отказват да отговарят на каквито и да е въпроси за сделката-дарение. През юни миналата година депутатът от БСП Георги Гьоков бе задал въпроси по темата на трима министри – на икономиката Емил Караниколов, на земеделието Десислава Танева и на социалните грижи Деница Сачева, на които получи смехотворни отговори в стил „не знам, не чух, не видях“. Танева например отговаря, че в земеделското министерство е получено писмо от дарителите с желание да предоставят на ОАЕ месо и млечни продукти от наши производители, но няма информация какви са насрещните продукти. Караниколов пък твърди, че няма никаква роля при сделката, не разполага с нейния договор, не знае цената на насрещните пратки, няма понятие как са реализирани стоките у нас. Сачева пък отговоря на въпроса за съдбата на фурмите с обща статистика, че в периода 3 април – 11 юни са разпределени 1405 тона храни от първа необходимост на над 58 000 лица.
4. Рекет с евросубсидии, грантове и такси
Светослав Илчовски обяви, че лично той бяга от всякакви европроекти заради корупцията там. “Естествено, че се правят схеми в поземлената комисия. Аз имам 5-6 фирми и не искам да чуя за европроекти. Това е пълна лъжа и ограбване на фермерите. Всеки европейски проект е с надути цени. За фермера остава само славата да вика, че е работил. Затова фермерите фалират”, категоричен е той.
Но не отказва евросубсидии, които по собствените му думи са около 4 млн. лв. годишно. „Задължен съм да ги взимам. Има правила за това нещо. Но европроектите са слабата точка на много хора – дадат ти някой лев и после си им длъжен. Мани, че ще им платиш рушвета, ставаш им длъжен, че са те създали. Ей затова не участвам. Поне 30 – 40 млн. лв. не съм взел. Ама за какво са ми. По-добре с 5 лв., ама да са си мои. Да не ми викат, че са ме създали…„, казва той пред „Капитал“.
Само на избрани се давали и грантовете за коронакризата. „Грант значи „подарък“ – определени фирми получават подаръци, за коронакризата. Като видите кои са ги получили, ще разберете – г-н Ангелов да каже колко гранта е получил„, заяви Илчовски.
Факти:
ЕТ „Светослав Илчовски“ е в топ 10 на най-големите получатели на евросубсидии всяка година. Само през нея за 2020 г. бизнесменът е получил 1 888 401 лв. субсидии. А той се хвали, че има още няколко фирми и притежава 150 000 декара земя, от които 100 000 лична собственост.
„Градус“ пък получава субсидии за пилета. Само за 2020 г. тя е получила 12 млн. лв. от държавата. „Почти колкото цялата им печалба за годината. От минали отчети става ясно, че почти цялото финансиране е по програма за хуманно отношение към животните„, написа във Фейсбук депутатът от ДП Владислав Панев, като показа и документи. Той обърна внимание и че се плащат по цели 88 евро за кокошка носачка, което според него е прекалено.
Почти всяка година избухват грандиозни скандали за злоупотреби с еврофондове, но разследванията обикновено потъват в прокуратурата. Най-много някой чиновник на средно ниво да бъде уволнен. В случая с обвиненията на Илчовски обаче ще се намеси и европейската прокуратура на Лаура Кьовеши, до която комисията по ревизия ще изпрати сигнал.
5. Порочни схеми с опасни, но скъпи храни
Светослав Илчовски хвърли тежки обвинения и към Агенцията по храните. „Фирми, свързани с Иван Тодоров, внасят в България едни от най-големите хранителни боклуци на света. Вносът на месо и други храни не минава без тяхно одобрение, като на стоката на конкурентите се намират болести и вносът се забранява„, каза той пред комисията по ревизията. Илчовски посочи, преди десетина месеца е имало внос на свинско месо с лошо качество от Бразилия чрез фирми, приближени на управляващите.
„Ще покажа и докажа как се контролират месните продукти и защо храната ни е толкова скъпа. Ако някой не опита да вкара някое месо по-евтино отнякъде, веднага му пращат Агенцията по храните на проверки. Това е многократно. Как да не бъде скъпо месото и да не ядем най-големите боклуци на планетата? И като чумата по свинете, където предварително ги бяха обезпечили с бразилско свинско за без пари. Изкараха безумни суми“, твърди той в интервю за „Капитал“. И обяснява: „В България на година средно се консумират 450 хил. т свинско и 90 хил. т пилешко месо. Когато Агенцията по храните и Министерството на земеделието са твои, всяка партида месо, която някой се опита да вкара в страната и не е приближен на ГЕРБ, веднага му измислят някаква болест. Затова има много статии как са хванали месо със салмонела. Така по-евтиното месо не може да влезе на българския пазар и остава само тяхното си, което продават на високи цени. Но тъй като те нямат толкова прасета в България, също правят внос. Техният обаче минава. Вземат си месото на 4 лв. и го продават на 7 лв. – българинът плаща. На един камион са 60-70 хил. лв. И преработвателите също са задължени от тях да купуват. И то тук ние не знаем какво точно внасят – това ти продавам, с това ще работиш. Примерно преди 6 месеца вкараха от бразилски държавен резерв свинско месо за без пари и ни го продадоха скъпо… Затова ядем най-скъпата храна в Европа и най-боклучавата„, обяснява той.
Факти:
Агенцията по храните не за първи път е обвинявана, че контролът върху вноса е занижен или избирателен. Всяка година избухва поне по един скандал на тази тема. „Активни потребители“ редовно изнася данни за опасни храни, които са били допуснати в България. Според организацията има мащабен паралелен пазар на негодни продукти и българите изяждат 90% от внесените опасни храни, които най-често се пласират в детски градини, училища, болници и хотели. Редовно избухват и скандали за избиване на животни със съмнителни мотиви. През юли миналата година например бяха избити над 174 000 здрави кокошки на фирма „Андип-95“. Мотивът на агенцията бе, че са нарушени мерките за биосигурност. Легендарна е битката на Ана Петрова от Болярово, която не пусна ветеринари да избият стадото й заради чума през 2018 г. През август миналата година ВАС постанови, че чумата не е доказана и БАБХ не е имала основание да иска умъртвяването на животните. Което не пречи на държавата да търси нови и нови начини да си отмъсти на Петрова.
Отделно на пострадалите фермери не се предоставят проби от продукцията им, за да се уверят, че действията наистина са наложителни. Разследвания и ревизии пък показаха и как БАБХ налива милиони в частни фирми за мобилни инсинератори.
