1. Никога в историята на Латинска Америка не е имало политически лидер с такава неоспорима демократична легитимност. Откакто дойде на власт през 1999 г., във Венецуела се проведоха 16 избори. Уго Чавес спечели 15, последният – на 7 октомври 2012. Той побеждаваше редовно съперниците си с марж от 10-20 процентни пункта.
[ad id=“225664″]
2. Всички международни органи, от Европейския съюз до Организацията на американските държави, от Съюза на южноамериканските нации до Центъра Картър, бяха единодушни в признаването на прозрачността на гласуването на изборите.
3. Джеймс Картър, бившият президент на САЩ, заяви, че избирателната система на Венецуела е „най-добрата в света“.
4. Универсалният достъп до образование, въведен през 1998 г., даде изключителни резултати. Около 1,5 милиона венецуелци междувременно са се научили да четат и пишат, благодарение на кампанията за грамотност, наречена „Мисия Робинсън“.
5. През декември 2005 г. ЮНЕСКО заяви, че Венецуела е ликвидирала неграмотността.
6. Броят на децата, посещаващи училище, се е увеличил от 6 милиона през 1998 г. до 13 милиона през 2011 г. и коефициентът на записване в момента е 93,2%.
[ad id=“263680″]
7. „Мисия Робинсън II“ е стартирана, за да може цялото население да получи достъп до средно образование. По този начин броят на записалите се (от всички граждани без средно образование) в средното училище е нараснал от 53,6% през 2000 г. до 73,3% през 2011 г.
8. Мисиите Ribas и Sucre позволиха на десетки хиляди млади хора да предприемат университетски изследвания. По този начин броят на студентите се е увеличил от 895 000 през 2000 г. до 2,3 милиона през 2011 г., подпомогнат от създаването на нови университети.
9. По отношение на здравеопазването – създадена е Национална система, за да се осигури свободен достъп до здравни грижи за всички венецуелци. Между 2005 г. и 2012 г. са създадени 7873 нови медицински центрове във Венецуела.
10. Броят на лекарите се е увеличил от 20 на 100 000 души от населението през 1999 г. до 80 на 100 000 души през 2010 г., или увеличение от 400%.
11. Мисията „Barrio Adentro I“ предостави 534 000 000 медицински консултации. Около 17 милиона души взеха участие, докато през 1998 г. по-малко от 3 милиона души имаха редовен достъп до здравеопазване. По този начин 1,7 милиона души са били спасени между 2003 г. и 2011 г.
[ad id=“237001″]
12. Коефициентът на детската смъртност е намалял от 19,1 на хиляда през 1999 г. до 10 на хиляда през 2012 г., което е намаление от 49%.
13. Средната продължителност на живота се е увеличила от 72,2 години през 1999 г. до 74,3 години през 2011 година.
14. Благодарение на „Операция Чудо“, стартирана през 2004 г., 1,5 милиона венецуелци, които са били жертви на катаракта или други очни заболявания, са възвърнали зрението си.
15. От 1999 г. до 2011 г. равнището на бедност е намаляло от 42,8% до 26,5% и степента на крайна бедност е намаляла от 16,6% през 1999 г. до 7% през 2011.
16. В класацията на Индекса на човешкото развитие (ИЧР) на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) Венецуела скочи от 83-то място през 2000 г. (0.656) на 73-то място през 2011 г. (0,735) и влезе в категорията нации с „High HDI“.
[ad id=“238430″]
17. Коефициентът на Джини, който позволява изчисляване на неравенството в страната, падна от 0,46 през 1999 г. до 0,39 през 2011 г.
18. Според Програмата на ООН за развитие (ПРООН) Венецуела притежава най-ниския коефициентът на Джини в Латинска Америка, което означава че Венецуела е страната в региона с най-малко неравенство.
19. Детското недохранване е било намалено с 40% от 1999 г. насам.
20. През 1999 г. 82% от населението са имали достъп до безопасна питейна вода. Сега той е 95%.
21. При президента Чавес социалните разходи са се увеличили с 60,6%.
22. Преди 1999 г. само 387 000 възрастни хора са получавали пенсия. Сега цифрата е 2.1 милиона.
23. От 1999 г. насам са били построени 700 000 жилища във Венецуела.
[ad id=“236993″]
24. От 1999 г. насам правителството е върнало повече от един милион хектара земя на аборигените.
25. Поземлената реформа позволи десетки хиляди земеделски производители да станат собственици на земята си. Като цяло Венецуела разпредели повече от 3 милиона хектара земя.
26. През 1999 г. Венецуела е произвеждала 51% от консумираната храна. През 2012 г. производството е 71%, а консумацията на храна се увеличи с 81% от 1999 г. насам. Ако за консумацията през 2012 се вземе за база нивото от 1999 г., Венецуела произвежда 140% от храната, която консумира.
27. От 1999 г. средните калории, консумирани от венецуелците, са се увеличили с 50% благодарение на хранителната мисия, която създава верига от 22 000 магазини за хранителни стоки ((MERCAL, Casa da Alimentacao, Rede PDVAL), където продукти се субсидират до 30%. Консумацията на месо се е увеличила с 75% от 1999 г. насам.
[ad id=“236999″]
28. Пет милиона деца получават безплатна храна чрез програмата „Училищно хранене“. Цифрата е 250 000 през 1999 година.
29. Недохранването спадна от 21% през 1998 г. до по-малко от 3% през 2012 година.
30. Според ФАО Венецуела е най-напредналата страна в Латинска Америка и Карибите в изкореняването на глада.
31. Национализацията на петролната компания PDVSA през 2003 г. позволи на Венецуела да си възвърне суверенитета върху енергията.
32. Национализацията на електрическия и телекомуникационния сектор (CANTV и Electricidad de Caracas) позволи да се сложи край на частните монополи и да се гарантира всеобщ достъп до тези услуги.
[ad id=“237001″]
33. От 1999 г. насам повече от 50 000 кооперации са създадени във всички сектори на икономиката.
34. Коефициентът на безработица намалява от 15.2% през 1998 г. до 6,4% през 2012 г. чрез създаването на повече от 4 милиона работни места.
35. Минималната работна заплата се увеличава от 100 боливара (16 долара) през 1998 г. на 247,52 боливара (330 долара) през 2012 г., т.е. увеличение от над 2000%. Това е най-високата минимална заплата в Латинска Америка.
36. През 1999 г. 65% от работната сила получава минималната работна заплата. През 2012 г. само 21,1% от работещите имат само това ниво на заплащане.
37. Възрастни над определена възраст за пенсия, които никога не са работили, все още получават еквивалентен доход до 60% от минималната работна заплата.
[ad id=“238430″]
38. Жените без доходи и хората с увреждания получават пенсия, равна на 80% от минималната работна заплата.
39. Работните часове са намалени до 6 часа на ден и 36 часа на седмица, без намаляване на заплащането.
40. Държавният дълг намаля от 45% от БВП през 1998 г. до 20% през 2011 г. Венецуела се оттегли от Международния валутен фонд и Световната банка, след като предсрочно погасяваше всичките си дългове.
41. През 2012 г. темпът на растеж е 5,5% във Венецуела – един от най-високите в света.
42. БВП на глава от населението нарасна от 4100 долара през 1999 г. до 10 810 долара през 2011 г.
43. Според годишния индекс на щастието по света (World Happiness), през 2012 г. Венецуела е на второ място сред най-щастливите страни в Латинска Америка, зад Коста Рика, и деветнадесета в света, изпреварвайки Германия и Испания.
[ad id=“236993″]
44. Венецуела предлага повече пряка подкрепа на страните от американския континент, отколкото САЩ. През 2007 г. Чавес е насочил повече от 8800 милиона долара за дарения, заеми и енергийна помощ, срещу 3000 млн. долара от администрацията на Буш.
45. За първи път в своята история, Венецуела има свои сателити (Bolivar и Miranda) и сега е суверенна в областта на космическите технологии. В цялата страна има интернет и покритие на телекомуникациите.
46. Създаването на Petrocaribe през 2005 г. осигурява на 18 страни в Латинска Америка и Карибския басейн, или на 90 милиона души, сигурни енергийни доставки, като петролните субсидии са в размер на между 40% до 60%.
47. Венецуела предлага и помощи на общности в неравностойно положение в Съединените щати, като им предоставя гориво на субсидирани цени.
[ad id=“236999″]
48. Създаването на Боливарския алианс за народите на Америка (ALBA) през 2004 г. между Куба и Венецуела е в основата на приобщаващ съюз, основан на базата на взаимноизгодното сътрудничество. Той се състои от осем страни-членки, които поставят човешката личност в центъра на социален проект, с цел борба с бедността и социалното изключване.
49. Уго Чавес е в основата на създаването на Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC), която обединява за първи път 33-те страни от региона, еманципирани от опеката на САЩ и Канада през 2011 г.
50. Уго Чавес играе ключова роля в мирния процес в Колумбия. Според президента Хуан Мануел Сантос, „за да стигнем до солиден проект за мир, с ясен и конкретен напредък, напредъкът, постигнат всякога с ФАРК, е поради всеотдайността и ангажираността на Чавес и правителството на Венецуела“.
Малко му трябваше и щеше да национализира и банките,беше ги подкарал … вижте какво каза само месеци преди да го убият:
[ad id=“237001″]
“Венецуелските банки, които отказват да финансират земеделски проекти, реализирани с подкрепата на правителството, ще бъдат национализирани. Редица големи банки във Венецуела не са в състояние да изпълнят изискване на закона, който изисква финансовите институции да подпомагат проекти за развитие в страната.
Ако не можете да направите това, то тогава ви взимам банките.“ – Уго Чавес.
*(Според закона не по-малко от 10% от общите банкови заеми трябва да бъдат насочени към финансиране на такива проекти.)
Президентът Уго Чавес бе убит – заразен чрез нанокапсула с Рак на една от срещите му със ЗЛОТО. Той ще остане завинаги в историята и сърцата на Народите на Венецуела и Латинска Америка.
Уго Чавес почина на 5 март 2013 г.
[ad id=“238430″]
МОРЕ от народна любов около Чавес https://
“На тези, които желаят смъртта ми, им желая дълъг живот, за да могат да видят как продължава да напредва Боливарската революция от битка към битка и от победа към победа. Аз съм лист, движен от ураган, не гледайте към листа, погледнете към урагана“ – Уго Чавес
„Фундаменталната цел на революцията е животът и щастието на всички хора, и никой няма да ни спре да вървим по този път“ – Уго Чавес
„Това, което ме наранява най-много е бедността и именно тя ме накара да стана бунтовник“ – Уго Чавес
изгледайте ЗАДЪЛЖИТЕЛНО тези филми в www.dokumentalni.com :
“Война срещу демокрацията / The war on democracy (2007)“
“Венецуелската революция сега / No volveran! The Venezuelan revolution now (2007)“
На юг от границата – South of the border
“Революцията няма да бъде излъчена / The revolution will not be televised“
[ad id=“236993″]
Вечна памет пред този ВЕЛИК Човек с главно Ч.
– Годината е 2006-та , заседанието е на ООН , Президентът на Венецуела Уго Чавес излиза на трибуната и шокира делегатите заявявайки по адрес на президента на САЩ Джордж Буш-младши следното , ЦИТАТ:
„Дяволът беше вчера тук и още мирише на сяра“
видео: https://www.facebook.com/
http://bit.ly/1548qMi
