Нарича се Месопустна задушница и след нея започва подготовката за Великденските пости.
Отслужват се помени, посещават се гробища, прелива се вино и вода, раздава се храна за възпоменаване на мъртвите.
В неделя, 7 март, трапезата е основно с местни ястия – пече се кокошка или свинско месо, прави се баница със сирене и яйца. Този ден е точно 8 седмици преди Великден. След Неделя Месопустна миряните спазват Великденските пости – не ядат месо, но млечните продукти и яйцата все още могат да се консумират.
Постите са важни за духовното и физическо пречистване. Според Библията, преди Моисей да получи 10-те Божи заповеди, е постил 40 денонощия. Светците, които Църквата тачи, са получили откровения след дълги пости.
Следващата неделя, 14 март, Православната църква отбелязва Неделя Сиропустна или Сирни Заговезни. И на този ден на трапезата има изобилие от млечните храни, които след това в продължение на 7 седмици, не бива да се консумират. Сирни Заговезни се отбелязва с кукери, които гонят злото. На този ден се иска и прошка от младите към старите и обратно. След Неделя сиропустна започват същинските Велики пости.
Според църковния канон, в постите има шест степени на строгост: постите съществуват шест степени на строгост: (яде се) всичко, освен месо (Месни заговезни); вкусване на риба; гореща храна с растително масло; гореща храна без мазнина; студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина); пълно въздържане от храна.
Риба се разрешава в дни от Великденските пости – на Благовещение, и на Цветница (Връбница).
