Българите смятат, че идеалният брой на децата е две. Това е основният извод от проучване на НСИ, направено по време на преброяването.
През 2021 г. преобладаващата част от мъжете и жените смятат, че семейството трябва да има две деца – 63.3%. Този дял обаче е значително по-нисък в сравнение с 2011 г., когато за 75.3% от населението в изследваните възрастови групи идеалът за семейство е включвал две деца.
На второ място в разпределението е мнението, че семейството трябва да има три деца (17.1%), следвано от семейство с едно дете (7.9%). През 2021 г. 9.4% от лицата в репродуктивна възраст не могат да преценят колко деца трябва да има семейството в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората.
Промяната в репродуктивния идеал на мъжете и жените в България през последните двадесет години е в позитивна посока, отчита НСИ.
Жените по-често изразяват мнение, че семейството трябва да има три деца (18.5%), докато сред мъжете по-голям е делът на тези, които не могат да преценят колко деца трябва да има семейството (10.4%).
Възрастта на лицата не оказва съществено влияние при подредбата на идеалния брой деца. Две деца са идеалът за семейство за 62.1% от младите на възраст 15 – 29 години, за 62.9% от хората на 30 – 44 години, както и за 64.7% от тези в края на репродуктивната си възраст. Сред младите по-голям е делът на тези, според които семейството трябва да има едно дете (9.1%), докато сред лицата над 45 години той е 6.9%. Лицата до 29-годишна възраст по-често отговарят, че не могат да преценят (11.2%) в сравнение с останалите две възрастови групи, за които този дял е съответно 8.7 и 8.9%.
По-силно изразени са различията в репродуктивните идеали в зависимост от степента на образование, въпреки че двудетният модел на семейството е водещ във всички анализирани групи.
Докато сред високообразованите лица делът му не се различава съществено от общото за страната, то само 41.9% от лицата с начално или по-ниско образование смятат, че семейството трябва да има две деца. Сред по-ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, за които репродуктивният идеал е многодетно семейство. Значителни са различията по отношение на отговора „Четири и повече деца“, който е посочен от 14.3% от лицата с начално или по-ниско образование и само от 1.4% от тези със средно и 1.8% от лицата с висше образование.
Интерес представлява разпределението на лицата в зависимост от етническата им група. Водещият двудетен модел на семейство е идеал за 64.3% от самоопределилите се като българи, за представителите на турския етнос – 61.7%, и за значително по-малка част от ромите (52.0%).
Относителният дял на лицата, които смятат, че семейството трябва да има едно дете, е сходен за самоопределилите се като българи (8.0%), турци (8.3%) и представителите на други етноси (8.1%). Почти два пъти по-малък е той обаче сред ромите – 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите много по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) в сравнение с останалите етноси.
Анализът на данните показва, че няма съществени различия в репродуктивните нагласи по пол. Две деца желаят (или са желаели) да имат 61.6% от мъжете и 62.2% от жените, а едно – съответно 12.2% от мъжете и 11.7% от жените. По-голяма е разликата по отношение на предпочитанията за три деца, изразени от 13.8% от мъжете и 16.3% от жените. Мъжете по-често не могат да отговорят все още (8.6%), докато за жените този дял е 7.0%.
В зависимост от възрастта на лицата обаче се наблюдават известни различия в репродуктивните нагласи. Желаещите да имат две деца са най-малко сред най-младите (57.3%), докато сред останалите две групи този дял е 62.5% за 30 – 44 години и 64.3% сред лицата на 45 и повече години. Сред лицата на възраст 15 – 29 години по-нисък е и делът на тези с репродуктивни нагласи за едно дете (10.6%), като с нарастването на възрастта делът се променя на 11.6% в групата 30 – 44 години и 13.5% сред най-възрастните. Значително по-малка част от младите желаят да имат три деца (12.7%), докато сред лицата на възраст 30 – 44 години този дял е 16.8%.
Сред младите на възраст до 29 години е най-голям делът на тези, които още не са решили колко деца желаят да имат (16.2%). Тези резултати в голяма степен съответстват на данните от текущата демографска статистика и потвърждават тенденцията от последните години на непрекъснато отлагане на събитията, свързани с репродуктивното поведение на младите. Така през 2021 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.5 години.
Репродуктивните идеали и намерения на хората много често се различават от фактическия брой деца в семействата.
Двудетният модел е както идеалът за семейство (63.3%), така и най-желан (61.9%). Сред всички лица в репродуктивна възраст обаче само около половината са достигнали до него (32.7%). Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, но го предпочитат по-малък дял от лицата (14.9%). Значително по-малко, само 4.3%, имат фактически три деца. Едно дете е идеалният брой за 7.9% от жените на възраст 15 – 49 години и мъжете на възраст 15 – 59 години. По-голям е този дял, когато става дума за лични намерения – 12.0%, и значително по-голям дял от лицата имат едно дете (28.4%).
Нереализираните репродуктивни желания на лицата поставят въпроса за причините това да се случи. Данните показват, че водеща в структурата на причините за нежелание да имат (още едно) дете е липсата на партньор (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), отколкото от жени (11.1%). На второ място са финансовите причини (14.8%), съответно за 14.3% от мъжете и 15.7% от жените. За 13.6% от мъжете и 16.4% от жените желаният брой деца е достигнат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.
