1. Алое или сабур е род многогодишни тревисти, рядко дървовидни, тропически и субтропически растения. Родът включва около 500 вида, разпространени главно в Южна Африка и на Арабския полуостров.
2. Алое има широко приложение в медицината, употребява се за производство на текстилни влакна и груби тъкани. Някои видове са декоративни. В България алое се отглежда на закрито.
3. Химичен състав: Антрахинонови гликозиди (ароин, изобарбалоин, хомонаталоин), свободни антрахинони, етерични масла, смоли. Пресните листа съдържат още ензими, витамини, биогенни стимулатори и др.
4. Лечебно действие и приложение: Стимулиращо, слабително и жлъчегонно действие. Лечебният ефект се дължи на антрахиноновите гликозиди, които могат да предизвикат и аборт. Растението има и бактерицидни свойства. Прилага се широко при редица заболявания на очите и очния нерв. Използва се също така при нарушена обмяна на веществата и за повишаване на защитните сили на организма, гастрит, колит и язва на стомаха. Сиропът от алое с добавка на препарат съдържащ желязо се препоръчва при анемия.
5. В българската народна медицина екстрактът от алое се употребява при болки в стомаха и червата, за възбуждане на апетита, при артрит и други.
6.Външно приложение – настойка в спирт 40°C (2:10) се прилага за компреси при изгаряния, рани, абцеси и екземи.
Вътрешно приложение – 0,5 л сок от алое (пресните листа се смилат) се слага в 1 л бяло вино. Кисне 7 дни при често разклащане. След това се прибавя 500 гр. мед и кисне още 3 дни. Прецежда се през марля. Пие се по 1 супена лъжица 2 часа след ядене 3 пъти на ден. След изпиване на дозата се прави почивка от 1 месец, после лечението се повтаря по същия начин.
7. Важно да се знае: В големи дози и при продължителна употреба, билката е токсична. Да не се приема при чернодробна и жлъчна болести, остри възпалителни заболявания на стомашно-чревния канал, бременност, хемороиди, кръвоизливи и цистит.
7 факта за алоето, които може би не знаете
