Автор: Стефен Пешев
Агата Кристи е автор на множество криминални романи, като най-известните и герой са Еркюл Поаро и мис Марпъл.
Тя е изключително талантлив автор, които се отлича от другите майстори в жанра с неочаквания обрат на сюжета, както и чудесното познаване на психологията на убиеца. Нещо, което малко автори са в състояние да предадат като усещане през страниците на произведенията си.
Агата Кристи много добре предава духа на английския дух, на една отминала епоха, която умело вплита с нейните лични преживявания и чувства, за да поднесе на читателя спиращ дъха роман от първата до последната страница.
Но какво я прави уникална и неповторима? Ето това ще разберете в следващите редове от поредицата ни “7 факта”, с която ще се постараем да обогатим културните ви познания за света и нещата около нас.
- Отровата кураре, мистериозният г-н П и първообраза на някой от героите й.
Едва ли има някой автор толкова запознат с отровите, както Агата Кристи. Като младо момиче тя започва работа в една аптека. Първата световна война поставя на изпитание духа на младото момиче, което по това време работи в лазарета и помага на ранените.
Придобитият опит от бойното поле, както и последващата работа в аптеката я срещат с мистериозен и опасен враг – аптекар, уважаван мъж от английското общество известен само като г-н “П”.
Той има честта да я запознае с лекарствата и отровите, включително и с отровната билка кураре. След няколко месеца само щастливата случайност спасява живота на млада жена, дошла да вземе съставки за приготвянето на лекарство от аптеката, където работи Агата.
На младата помощничка и прави впечатление, че рецептата е издадена от същия мистериозен господин П. Забелязва, че предписаните дозировки за приготвяне на рецептата са значително завишени, което води до токсичност и тя взима бързи мерки, като хладнокръвно сменя някой от съставките, като по този начин спасява живота на клиентката.
Тази случка и помага да състави образите на фармацевта Захари Озборн от “Бледния кон”.
След като разбира за убийството на българския дисидент Георги Марков, и хрумва идеята да включи отровата рицин като част от художествените и произведения.
- Мрази героя си Поаро
Мустакатият герой Поаро винаги се изявява като джентълмен, когато разрешава заплетените си случай. Първоначално идеята и е да представлява интересен, педантичен тип, които използва не силата, а малките си сиви клетки за разрешаването на случай.
Случайно вижда на гарата в Андерлехт един белгиец, с яйцевидна глава и засукани мустаци. Този образ и се вижда доста колоритен и така тя създава образа на пенсиониран белгийски полицай заминаващ за Великобритания, за да разследва някой от най-заплетените криминални мистерии.
Не само, че първоначалната чернова е отхвърлена от 6 издателства, но и тя мрази този герой, заради неговото егоцентрично поведение, отвратително държание и пълен непукист спрямо чувствата на заобикалящия го свят.
- Става обект на разследване от британското разузнаване.
Кой може да си помисли, че развинтеното въображение на тази велика писателка може да и навлече неприятности с британските разузнавачи. Но именно това се случва.
В един от романите си писателката несъзнателно прехвърля личностите и външни черти на един от героите взаимствани от близката и приятелка Дили Нокс, която работи като шифровчик в контраразузнаването. Веднага в онези времена, когато всеки се разглежда като враг на държавата, набързо се оформят конспиративни идеи в главите на шефовете на секретната служба, като дори се стига до там да обвинят служителката си в държавна измяна.
Но за щастие след разговор с писателката недоразуменията са изгладени и всички обвинения към Нокс са снети.
- Използва няколко псевдонима
За написването на някой от творбите си Агата използва няколко псевдонима. Между 1930 г и 1956 година тя създава шест романтични книги под името Мери Уестмакот. Името е взаимствано от презимето и Мери, а фамилията е от близки роднини – Уестмакот.
- Еркюл Поаро е единствения литературен герой с некролог във вестник
Смъртта на Поаро оказва невероятен културен шок върху Великобритания, защото макар и мразен от писателката си, се оказва доста обичан от британците. Именно затова вестник “Ню Йорк Таймс” пуска единственият досега некролог на литературен герой, а града изключва светлините си в чест на ненадминатия и неповторим детектив.
- Раждането на първия диктофон
Знаете проклятието – “Дано живееш в интересни времена, дано намериш това, което търсиш”. Авторката се ражда в такива смутни, интересни времена. Когато светът воюва помежду си, довчерашните приятели стават смъртни врагове. С напредването на възрастта писателката постепенно се оттегля от обществения живот на Лондон.
Годините си оказват влияние не само върху тялото, но и върху паметта. Точно тогава тя диктува следващите си произведения на внука си Матю Прихард. Като помощно средство за записване на записките служи и най-модерното за времето си устройство – диктофона.
Създаденото устройство от Александър Бел помага наследството на писателката да остане живо.
- Расисткия роман “Десет малки негърчета”
Днес сякаш сме свикнали с изблиците на социална и расова дискриминация. И колкото и обществото и политиците да се борят за разрешаването на този проблем, той все още остава актуален, пораждайки повече въпроси от колкото отговори.
А какво остава да говорим за дискриминация в онези времена, когато жените дори не са имали право да гласуват и са се съобразявали със семейните ценности, дори и да не им харесва.
Романът “Десет малки негърчета” днес се счита за една от най-великите произведения на своето време. Но именно названието “негър” събужда гнева на някой обществени прослойки. Особено, когато говорим за индианските резервати и отношението към червенокожите.
Името на романа разпалва сериозна обществена полемика, което води до редактиране на името му с цел да се избегне общественото и политическо напрежение. Променено е на “И тогава не остава никой” в опит да се потуши недоволството.
Но и с променено книжно заглавие Агата Кристи си създава реномето на успешен криминален автор, който държи в напрежение обикновения читател от първата до последната страница, карайки го да чете и прелиства по-усилено към финала в опит да разгадае истинския убиец.
А нали именно в това е силата на писателя – да държи читателя хем в неведение, хем в напрежение и точно, когато си помислите, че сте разбрали кой е убиеца, разказа поема в друга, изненадваща насока.
Все пак Агата Кристи неслучайно е наречена “Кралицата на мистериите”……
