1. Лайката (Matricaria) е едногодишно тревисто растение с разклонено стъбло. Високо е до 50 cm. Листата са двойно и тройноперести, нишковидни, нарязани. Цветовете са събрани в съцветие кошничка.
2. Расте в буренливи и изоставени места и край пътища. В България е разпространено от 0 до 1000 m надморска височина. Разпространено е в Европа, Северна Америка и Азия.
3. Лайката е лечебно растение, което се използва често при различни заболявания. Употребява се и като напитка под формата на чай с приятен вкус. Може да се правят промивки и компреси на рани с отварата.
4. За лечебни цели се употребяват цветовете на лайката – Flores Chamomillae. Събират се през периода на цъфтежа (от май до юли), като се откъсват целите цветни кошнички заедно с малка част (около 2 cm) от дръжките и се подреждат в плитки кошници или рамки за сушене на билки.
5. Цветът съдържа етерично масло, което има зелен до син цвят в зависимост от количеството на азулените.
6. Маслото съдържа голямо количество парафин и сесквитерпени от кадиненов тип (около 10%), както и каприлова, нонилова и изолерианова киселина. Главните му съставки са бизабол и неговите кислородни производни фарнезен и хамазулен, съдържащи се във вариращи количества – от 1 до 15%.
7. Лайката има противовъзпалително и омекотително действие при заболяване на храносмилателния път и при възпалителни процеси в дихателните пътища. Външно се прилага за промивка на възпалената лигавица на очите, матката и на ануса при хемороиди. Има благоприятен ефект при възпалителни процеси и камъни в бъбреците и пикочния мехур. За лечение на дихателните пътища се употребява за инхалации и промивки под формата на гаргара.