1. Точният произход на лимоновите дървета не е уточнен, но се счита, че за първи път се появяват в Индия, северен Мианмар и Китай. Самото дърво е хибрид между бергамот и цитрон.
2. Лимонът е средно голямо дърво, достигащо на височина между 3 и 8 m с разклонена корона. По клонките на дървото се разполагат остри бодли. Лимонът принадлежи към цитрусовите овощни растения, към които спадат още портокалът, мандарината и др.
3. Лимонов сок – сокът се пие пресен, обикновено подсладен с мед. Има доказани лечебни свойства – унищожава бактериите, действа антисептично и тонизиращо. Освен това разрежда кръвта.
4. Той се счита за отлично храносмилателно средство, защото се бори със стомашната киселинност, следователно много полезен за много обилни обяди и вечери или за страдащи от бавно или трудно храносмилане.
5. Лимоните се използват и в кулинарията. От тях се приготвят фрешове, сокове, маринати и дресинги. Употребяват се както за овкусяване на ястия и салати така и за украса на готови блюда.
6. Поради високото съдържание на плода на витамин C, лимонът е бил широко използван в миналото отначало от арабските, а от 12 век и от европейските мореплаватели, понеже заедно с лука е бил единственото познато лекарство срещу скорбут. Лимонът се използва като съставка и в много козметични продукти за избелване на тена.
7. Когато добавим изцеден лимонов сок към водата, която използваме за измиване на косата, ще им придадем блясък. Освен това е отличен съюзник за жените: пиенето на вода с лимонов сок през деня благоприятства изчезването на портокаловата кожа. Содата за хляб, смесена с лимонов сок, ще помогне на домакините да имат лъскави кранове и мивки.