80 държави призоваха „териториалната цялост“ на Украйна да бъде в основата на всяко мирно споразумение за прекратяване на войната с Русия.
Новината идва в резултат от мирната конференция в Швейцария, в която участваха около 100 делегации от цял свят. Целта на срещата беше да очертае план за мир и спиране на военните действия между Киев и Москва.
Русия не взе участие в конференцията, а Украйна направи сериозни отстъпки с цел да бъдат представени възможно най-много държави.
Събитието завърши с публикуването на комюнике, в което беше изразена позицията за териториалната цялост на Украйна. Част от страните, които бяха представени на срещата, не подписаха документа.
Комюникето идва и няколко дни след като в навечерието на мирната среща руският президент Владимир Путин я нарече „трик за отклоняване на вниманието“ и представи свои условия за прекратяване на войната. Те включват отказ от територии, както и от евентуално членство на Украйна в НАТО. Киев отхвърли тези условия.
Отсъствието на Русия от срещата сериозно намали надеждите за пробив в очертаването на мирен план. В събота обаче украинският президент Володимир Зеленски каза, че вярва, че срещата ще бъде успешна.
Какъв е резултатът
Окончателната декларация от срещата на върха се фокусира върху три въпроса:
- призив за необходимостта от ядрена безопасност;
- осигуряване на продоволствена сигурност;
- връщане на военнопленниците и децата, отвлечени от Украйна по време на конфликта.
Игор Жовква, заместник-началник на кабинета на Зеленски, каза пред журналисти, че Киев е решил да се съсредоточи върху тези три въпроса, „защото по-голямата част от международната общност днес е обединена около тези позиции“.
„Текстът е балансиран. Взети са предвид всички наши принципни позиции, за които Украйна настояваше“, каза украинският външен министър Дмитрий Кулеба относно комюникето.
В черновата на документа, видяна от Ройтерс, инвазията на Русия е определена като „война“ – етикет, който Москва отхвърля. Текстът съдържа призив за възстановяване на контрола на Украйна върху Запорожката атомна електроцентрала и пристанищата в Азовско море.
В комюникето е записано още, че войната на Русия в Украйна причивяна „широкомащабно човешко страдание и разрушение“.
„Вярваме, че постигането на мир изисква участието на всички страни и диалог между тях“, пише още в изявлението, цитирано от АФП.
Още в първия ден от срещата в събота много западни лидери осъдиха пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, като се позоваха на Устава на ООН в защита на териториалната ѝ цялост и отхвърлиха исканията на Путин Украйна да отстъпи територии, за да спре войната.
Кои страни не подписаха комюникето
Окончателното изявление от срещата е подписано от 80 от общо 93 участващи страни.
Индия, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) са сред страните, които не подписаха окончателния документ. Сред тях са още Бразилия, Мексико, Южна Африка, Индонезия, Армения, Бахрейн, Тайланд, Либия, Колумбия и Ватикана, предаде ДПА.
По-рано в неделя австрийският канцлер Карл Нехамер каза, че думите, използвани в комюникето, може да не получат единодушна подкрепа от участниците в конференцията.
„Отново става въпрос за конкретния подбор на думи, но дори и тези, които няма да го подпишат, ясно заявиха, че позицията им е една и съща – че войната трябва да приключи“, добави Нехамер.
С провеждането на срещата на върха стремежът на Зеленски беше да обедини по-голям брой държави зад каузата на Украйна, особено тези от т.нар. „глобален Юг“ – страните от Африка, Латинска Америка и Карибите, Азия (с изключение на Израел, Япония и Южна Корея) и Океания (с изключение на Австралия и Нова Зеландия).
С много държави от тези региони Москва поддържа дългогодишни дипломатически отношения.
Какво казаха участниците
Подкрепата на западните и други лидери по време на швейцарската среща на върха за мир за Украйна показва, че върховенството на международното право може да бъде възстановено, каза Зеленски в края на срещата.
„Надявам се, че ще успеем да постигнем резултати възможно най-скоро“, добави той.
„Едно нещо е ясно в този конфликт: има агресор, който е Путин, и жертва, която е украинският народ“, каза испанският министър-председател Педро Санчес.
„Русия трябва да осъзнае, че има граници, както всяка друга държава, и че има съседи, както всяка друга държава“, каза грузинската президентка Саломе Зурабишвили и добави, че международната общност може да съществува само когато най-големи държави „уважават своите съседи и тяхната териториална цялост“.
Какво иска Украйна
Записаните в комюникето условия за осигуряването на мир са значително редуцирани спрямо исканията на Киев от т.нар. „мирна формула“, представена от Зеленски още в края на 2022 г.:
- изтегляне на всички руски войски от територията на Украйна;
- връщане на всички окупирани от Москва украински територии, включително незаконно анексирания от Русия през 2014 г. полуостров Крим.
Въпреки това представителите на Украйна казаха, че са доволни от постигнатите решения.
Какво казва Русия
В петък руският президент Путин посочи други условия, които да доведат до „незабавно“ и „окончателно“ прекратяване на войната – изтегляне на украинските войски от територии в Източна Украйна, които Русия смята за свои след проведени незаконни референдуми, отказ от членство на Украйна в НАТО и от ядрено оръжие, както и вдигане на западните санкции над Москва.
Украйна и западните ѝ поддръжници веднага отхвърлиха тези условия. Киев ги определи като „нереалистични“ и ги нарече „опит за превземане на световния дневен ред“.
Вицепрезидентката на САЩ Камала Харис, която присъстваше на първия ден от срещата, каза, че предложението на Путин е призив не за преговори, а за „капитулация“ на Украйна.
Китай, който подкрепя Русия, се присъедини към десетките държави, които не участваха в мирната конференция. Пекин заяви, че всеки мирен процес ще изисква участието както на Русия, така и на Украйна, и представи свои собствени идеи за мир.
Какво предстои
Една от целите на организаторите на срещата в Швейцария беше определянето на място за следваща подобна конференция за мир в Украйна.
Обсъжда се такава среща да се проведе в Саудитска Арабия, но по думите на Нехамер е „твърде рано“ да се каже със сигурност дали това ще се случи и дали Русия ще бъде представена.
Преди срещата на върха в Швейцария лидерите на групата Г-7 обявиха кредит за Украйна в размер на 50 млрд. долара за Киев, който ще използва лихвите и приходите от замразени руски активи на стойност над 260 млрд. долара.
Освен това тази седмица американският президент Джо Байдън и Зеленски подписаха десетгодишно споразумение за отбрана.
