ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 34, 1990 г.
Опит за полемика
НИЩО ПО-ПРАКТИЧНО ОТ ДОБРАТА ТЕОРИЯ
С удоволствие размишлявах над статията „Обновление и демокрация” на доцент Сантулов, публикувана в бр. 14 на в. „Септември”. Винаги е интересна идейната среща с преподавателя ти по философия. Преди, както и сега, авторът мисли твърде оригинално, нестандартно, спори с първоизточниците, търси своя дума.
Мисля, че няма да се разсърди, ако негов ученик се включи в спора „Да вземем например една от нейните фундаментални твърдения (марксистката теория – к.м. – С.С.), че с унищожаването на частната собственост върху средствата за производство ще се премахнат класите и класовата борба – пише доц. Сантулов. – От това следва, че с обобществяването на средствата за производство във формата на държавна собственост (а по-нататък и в общонародна) ще се стигне до социална еднородност.” Следва изводът, че „историята опровергава категорично тази концепция”. Не е ли прибързана тази категоричност? Пътищата към нея са много, а тя е една.
Нека потърсим какво мислят класиците за обобществяването на средствата за производство във формата на държавна собственост. Придържам се към тях, защото техните рамена са широки и човек може да им притуря, колкото си иска товар. Верни на своя метод, точно те са ни завещали вечното „Подлагай всичко на съмнение”. Фр. Енгелс пише в „развитието на социализма от утопия в наука”: „Държавната собственост върху производителните сили не разрешава конфликта (между производителните сили и производствените отношения – к.м. – С.С.), но тя крие в себе си формалното средство възможността за неговото решаване.” Или с други думи, нужното, но не достатъчно условие.
В „Анти Дюринг” четем: „Пролетариатът взема държавната власт и превръща средствата за производство на първо време в държавна собственост.” „На първо време” това означава, че класиците не се спират абсолютно на държавната собственост върху средствата за производство. Погледът им върху обобществяването е теоретично широко обоснован. Те гледат на обобществяването на средствата на производство като започната задача от буржоазията, чиято историческа роля в икономиката е да уедри и обобществи дребната собственост, да създаде една индустрия. Обобществяването като процес продължава и след капитализма. А защо се акцентува отначало върху държавната собственост? Това можем да разберем, като се опрем на завършеният възглед на Маркс за собствеността. За него тя е икономо-юридическо понятие, обхващаща сложна съвкупност от обществени отношения, най-важните от които са икономическите и правните. За правилното й разбиране тези две страни никога не трябва да се разкъсват. Собствеността е специфична историческа определеност на икономическите отношения, чиято същина е присвояването на средствата на производството и продуктите на труда. Като имат предвид определящата роля на икономиката пред политиката, класиците се спират на държавата като институт, представляващ всички хора, и в същото време ни подчертават нейния преходен характер.
Обобществяване на средствата за производство в държавна форма не е привилегия само на социализма, това изпуска авторът. То съществува и при капитализма. В края на цитирания текст доц. Сантулов се спира на развитието на собствеността, но не трябва да се подминава фактът, че когато се говори за развитие на собствеността, това означава развитие на средствата за производство и свързаните с тях икономически отношения. Измененията на средствата за производство водят до измененията на формите на собственост, а от своя страна формите на собственост създават условия за развитието на средствата за производство. Това е теоретичната опорна точка, дадена ни от класиците за анализ на нашата действителност.
Кое дава основание на автора да направи своя погрешен извод за практическото непотвърждение на теорията? Навярно това, че развивахме средствата за производство, откъснато от измененията на формите на собствеността. Но нали пак социалната практика ни върна към теоретичното наследство на класиците като поредно потвърждение на неговата правилност.
Умишленото спъване в развитието на теорията за собствеността дава възможност за всякакви спекулации с нея, за манипулиране с обществената собственост като с частна и извличане на нетрудови доходи. Това безспорно бие по самата теория. Но собствеността не е фраза, а строго метрирано отношение и няма място за чувства и емоции. Трябва теоретически да се разработва, обогатява, развива в конкретните условия. Казват няма нищо по-практично от добрата теория.
Съби СЛАВОВ
Нищо по-практично от добрата теория
