ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 37, 1990 г.
писмо на седмицата
ЩЕ ИМА ЛИ МИРНО СЪЖИТЕЛСТВО?
[ad id=“225664″]
Аз съм мирен човек, но когато справедливостта се нуждае от подкрепа, не мога да стоя пасивен. И така – ще съумеем ли да заживеем в разбирателство? Ще преминем ли мирно пътя към демокрация, която историята и времето ни предлагат? Казвам историята, защото досега не е имало случай в една държава да съжителствуват две противоположни системи. Това е факт, който нито историците, нито политиците познават. Новост, която тепърва ще трябва да се обяснява. Старото поколение добре познава предимствата и недостатъците на двете системи, но младите са далеч от истината.
Съблазнително е да си богат, но можеш ли да осигуриш богатства за цял един народ? Можеш ли да станеш милионер, без да експлоатираш стотици, че и хиляди свои събратя? Историята не познава такъв случай. При един социално справедлив строй възможностите на отделния човек са колкото да преживява сносно. На нашата планета има над 120 държави, от които двайсетина са преуспели благодарение на експлоатацията на непреуспелите. Това го знаят и децата.
Стремежът на човека е бил винаги да бъде свободен и винаги е поробван от името на тази същата свобода. Най-лошото е, че когато получи тази свобода, той не знае какво да я прави. Човекът е бавно развиващо се същество – трябваше да минат хиляди години да се отърве от робството, стотици – от феодализма и експлоатацията. Сега, когато е на прага да скъса със старото, се появиха сили, които искат да го върнат назад.
[ad id=“263680″]
БСП публично обяви, че ако спечели изборите, ще подели властта с партиите, получили най-голяма подкрепа на своите избиратели. Едно правителство с лоялна опозиция е най-големият гарант да изведе страната ни от батака, в който сме затънали. Но аз се съмнявам в лоялността на сегашната опозиция, която открито заяви, че ако спечели изборите, БСП няма шанс да бъде включена в новото правителство. Непонятни са ми изказвания от рода, че ги било страх да съобщят предизборната си платформа, за да не бъде обсебена от БСП. Че кой разумен човек няма да възприеме хубавото и какво губи от това народът. Каква демокрация може да има в една държава, която ще държи вън от управлението една голяма партия. Обновена и обновяваща се при това. Та нали допирните точки ще са положителните страни в различните платформи? Иначе как ще живеем в мирно съжителство?
Засега опозицията залага на отрицанието. Но не може да отрече обновлението на Стара Загора например за последния почти половин век. Може ли да събори апартаментите, в които живеем, заводите, в които работим, десетките обществени сгради, които ползваме и които ни обслужват? Не, това отрицание не помага, то обижда хилядите трудещи се, вложили ум и труд за обновлението на града ни.
[ad id=“238430″]
Отрицанието не е ново за политиканите. Чрез него те яростно отхвърлят миналото и обещават светло бъдеще. На него най-лесно се хващат наивниците. Историята ни е богата на подобни примери: отрекохме личните режими на Стамболов и Фердинанд, после народовластието на Стамболийски, кървавия режим на проф. Цанков, заменен от Народния блок – всяка власт отричаше старата в името на демокрацията и справедливостта и свършваше с… докопване до властта.
Няма съвършени системи, всяка си има положителни неща, от които трябва да се поучим. Питам се кое пречи на политиците да отделят зърното от плявата за благото на народа. Същия народ, за който толкова приказки изприказваха и все от негово име, без да са го питали. Трудно ли е да се разбере, че едната система има богат опит в икономиката, а другата – в социалната справедливост. Кое пречи да ги обединим и да заживеем в мир и разбирателство! Трудно ли е да се разбере, че ние живеем в Европа и пътят, който ни сочат, трябва да бъде двупосочен. Или ще се движим по него и с вагони от… трета класа. Народът иска спокойствие и работа, иска мирно съжителство.
Д. СТОЯНОВ
ул. „Вълчо Орачев” № 5
