ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 39, 1990 г.
Реплика на една реплика
КЪСА ПАМЕТ ИЛИ…
По повод на публикуваната от мен статия „Аз го правя за народа”, посветена на 95-годишнината от първата копка на старозагорското Аязмо, се появи репликата „Нехайство или…” от Симеон Майналовски (в. „Септември”, бр. 24 от 23 март т.г.), в която са направени няколко възражения. Първото от тях:
[ad id=“225664″]
Отправено е обвинение спрямо двама автори – освен към мен и към Борис Каменов, отдавна покойник, – че в публикациите си за Аязмото, посместени във в. „Септември” през различни периоди, не са посочили документалния източник относно конфликта между Фердинанд и митрополит Методий, възникнал по повод на парка. Сега С.М. изказва становище, че такъв конфликт не е имало, че всичко е плод на мълва легенда и т.н., и… този красиво съчинен отказ беше като своего рода „червена точка” за всяко писание по въпроса. Но понеже С.М. държи особено много на точността, тук се налага първото уточняване. Авторите, писали „по въпроса”, са поне трима и тъй като по една или друга причина той е „пропуснал” името на третия автор, като малка компенсация за това цитирам кратък откъс от негова публикация: „Навремето цар Фердинанд отправя лакоми погледи към разхубавяващия се всеки ден парк за терен на своя пореден дворец. Неговият създател божи, но в душата си народен служител, Методий Кусевич отговаря прямо, твърдо и достойно” „Не, Ваше величество, не мога да Ви го дам! Правя го за народа!”. Та този пропуснат автор е… Симеон Майналовски (вж. в. „Кооперативно село”, бр. 225, 7. ХІ. 1980 г.). това къса памет ли е, господин Майналовски, или…
[ad id=“263680″]
Но кой е документалният източник за конфликта между Фердинанд и дядо Методий по повод Аязмото? Защо пръв за него писа Б. Каменов? Преди почти четвърт столетие писателят Борис Каменов, лесовъд по професия, активен сътрудник на музея, написа обширен документален очерк за историята на Аязмото и неговия създател. Преди да го публикува във в. „Септември” (за тези негови подлистници споменава и С.М.), ми донесе ръкописа, а заедно с него и папка с богата документация. Тя съдържаше спомени, отпечатъци от статии, брошури, оригинални документи от архива – на комитета „Свети Иван Милостиви”. Но за да не падне петно върху паметта на писателя, при въпроса как тези документи са се озовали у него, е нужно едно пояснение: след закриването на комитета през 1949 г. до прибирането на архива му през 1958 г. в ОДА той е бил безстопанствен и безконтролен. Между представените документи ми направи особено силно впечатление част от преписка с военния министър, където се третираха въпросите около претенциите на Фердинанд, както и отказа на митрополита. Точни бележки и преписи от тях не съм правила (материалите ми бяха предоставени за информация и мнение), най-малко съм имала намерение да ги публикувам или пък да пише история на Аязмото. За съжаление не ми е известна по-нататъшната съдба на тази документация.
Първата ми статия за Аязмото беше предизвикана от конкретни обстоятелства. Във в. „Народна младеж” се появи статията на Иван Данов „Мафията на черните раса” (10. І. 1969 г.), оплюваща и обругаваща изцяло личността и делото на дядо Методий. В отговор написах и публикувах статията си „Методий Кусевич зад гребена на десетилетията” (в. „Септември”, бр. 12, 28. І. 1969 г.), за която имах не малко неприятности с тогавашните местни власти, но не за това е сега думата ми. Обрисувайки личността и делото на този бележит българин, гражданската му позиция при различни сложни житейски обстоятелства в дългия му живот, позовах се мимоходом и на конфликта му с Фердинанд, базирайки се на споменатите по-горе документи.
[ad id=“236993″]
Наистина, сложни и не еднозначни са отношенията между Фердинанд и дядо Методий. Вярно е, че Фердинанд е подпомогнал парично строителството на Аязмото, че митрополитът е бил награден с орден, че е получил царски подарък – великолепна кожена шуба, че е бил приеман в двореца и т.н., както е истина и сблъсъкът между тях по повод царските претенции към Аязмото, отразил моралното превъзходство на прилепчанина и дълбокия му възрожденски демократизъм. А дали някому харесва или не харесва този факт, е негова работа.
Второ възражение на С.М.: не съм писала в последната си публикация точно светското име на митрополита. Да, в нея съм използвала само духовното му име, защото в неотдавнашна публикация (в. „Шипка”, бр. 227 от 22. ХІ. 1988 г.) съм се спряла конкретно на обстоятелствата, при които той променя светското си име Тодор в Методий, име, с което оставя трайна следа в българската история.
Трето възражение на С.М.: не съм разбрала правилно предложението на „Екогласност” зя смяната на името на парка. Да, така е, но това не пречи всеки да си остане на вече изказаното становище. А що се отнася до твърдението на С.М., че „… би било нелепо да отиваме против волята на създателя и дарителя (има се предвид дядо Методий, б. – В. К.), който кръщава Ахмак баир със звучното име Аязмото!”, е нужно едно уточнение. Лично аз също нямам нищо против това име, но точно дядо Методий официално кръщава Ахмак баир „Свети Борис”, в чест на княз Борис І. Тогава? (вж. Н. А. Недев и К. Мутафчиев, „Тодор Кусев – борец за национално възраждане и за залесителното дело в България, Горскостопанска наука, изд. На БАН, кн. 3, 1981, с. 8). Но нека приключим тези бележки с народната мъдрост: „Три пъти примери, па тогава режи!”
Величка КОЙЧЕВА
