ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 40, 1990 г.
НЕПРОМЕНИМИ ЛИ СМЕ?
Отговорът на този въпрос може да бъде еднозначен, но по него не може да се мисли еднозначно. Защото най-напред трябва да си отговорим защо опозицията в столицата е толкова силна и защо е по-различна в провинцията.
Първо, така е, защото, видите ли, в провинцията апаратът и номенклатурата със заплахи и терор не позволяват изявите на свободомислещите. Второ – провинцията спи поради своята непросветеност и липса на политическа култура. Трето – цветът на интелигенцията е в София, а при нас са тези от „втората ръка”, които не са обхванати от стремежа да се европеизират. Четвърто – в провинцията хорицата не са осмислили парадоксалния си национализъм и не са го надраснали, понеже не са запознати с човешките права. Пето – провинциалистите на могат да оценят, че лидерите на опозицията са апостолите на благоденствуваща Европа и тънат в безметежната тъпота на „комунизма”. Шесто, седмо и т.н.
Е, добре, но на мен всичко това много ми мирише на Живков. И той в продължение на години се мъчеше да изгради у нас представата, че в любимата ни столица се е събрал цветът на нацията.
[ad id=“225664″]
Хубаво, но дори и да приемем за верни статистическите данни, то излиза, че в София са съсредоточени 17,2 на сто от производителните мощности на страната. Да речем, че е естествено, но естествено ли е с тези мощности да се създават 13,1 на сто от националния доход, с тези мощности да се произвеждат 12,4 на сто от промишлената продукция?
Не излиза ли, че този „цвят” на нацията връзва твърде малко плод?
Толкова за цвета.
А защо все пак в София опозицията е силна? Ами защото най-вече там царуват нихилизмът, криминализмът, привилегията, фалшивият блясък, корупцията, грандоманията, самомнението, самоизмамата, ласкателството, хамелеонщината, тоталитаризмът. Показателен е и фактът, че именно там за промяна на името на партията – БСП – гласуваха 67 на сто, докато общо за цялата партия този процент е 87.
Може ли да се очаква някаква промяна в това „естествено” положение на столицата ни? Съмнявам се. Защото тоталитаризмът владее умовете там. Ето я още една негова проява – АСП и СДС се договориха и обявиха, че са създали ОДО (Обединена демократична опозиция). Това най-малкото предполага, че има и Обединена недемократична опозиция. Тоталитарното мислене не се проявява постоянно. И сега всички в ОДО твърдят, че са чистачки, окъпани от демократичните си идеи, неносещи отговорност за тежката криза, за националната катастрофа.
И не само това. Радикалдемократите например са приемници на едновремешните радикалдемократи, но само за най-хубавото – за техните грешки и участия в предишните национални катастрофи нека носят отговорност други. Социалдемократите са наследници на едновремешните социалдемократи, но пак само на най-хубавото, на лъскавичкото и пак не носят отговорност – нищо, че са участвали във фашисткото правителство след 9 юни 1923 година и чак след заплахата да бъдат изключени от Социалистическия интернационал част от тях се дистанцират от властта. Е, друга част остава, но това не е грешка! Грешките са патент на „комунистите… Земеделците и те са наследници на всичкото хубаво, сътворено от предишните земеделци. И те не носят отговорност.
[ad id=“263680″]
Всички те като стари партии навремето създадоха заедно с БРП(к) Отечествения фронт срещу монархофашизма. Сега отново всички те твърдят, че, видите ли, тогава не е имало фашизъм, че българският народ е живял в едно цветущо демократично и плуралистично общество, създало изобилие от блага, които после комунистите заграбили. Всички те навремето решиха, че ще бъдем Народна република България и изгониха невръстното царче Симеончо, а сега г-н д-р Тренчев и отец Христофор Събев търсят месия за „обрулената ни родина” в лицето на н. ц. в. Симеон ІІ Кобурготски. За беда срещат яростната, злобна и „късогледа” съпротива на социалистите, но… „времето е наше”. Пак те твърдят, че могат и сега да управляват, но предпочитат да бъдат управлявани от непроменящите се „комунисти”, защото именно те трябва да плащат за всичките си почти стогодишни грешки. Пак те твърдят, че БСП си е БКП, но само преоблечена, докато те са демократични сили. (Ах, тези сили, които са против „Силната власт”!) Пак те твърдят, че в предизборната програма на БСП им харесва само онова, което социалистите били откраднали от тях.
[ad id=“236999″]
Но… „времето е наше”. Затова твърдят: 45 години стигат! Пак до тоталитаризма май стигнахме. Щото и Тодор Правешки тъй твърдеше. А Апостолът казваше друго за ВРЕМЕТО и се оказа по-прав. Вече 120 години.
Но – стига експерименти. Започват нови. Гласувай, народе!
Инж. Петко ПЕТКОВ
