В Аулата на Софийския университет се състоя официалното представяне на номинациите в област образование за „Награди Евлогий и Христо Георгиеви“ 2016 г. Мисията на наградите е да бъдат издигнати на пиедестал ценностите на братята и идеалът им за просперитет – успех по почтен път, чрез образование, труд и всеотдайност; както и да се намерят и покажат добрите примери днес, като се посочат делата на наши достойни съграждани, които смело вървят по пътя на двамата братя. Право на номинация в област „Образование” имаха български граждани, които със своята дейност допринасят за развитие на българското образование във всички негови форми, а самите номинации са предложени от ректорите на университети в България и се утвърждават от Организационният комитет на национални награди „Евлогий и Христо Георгиеви за принос към българското общество в областта на образованието, дарителството и бизнеса”.
Минко Балкански, Григор Горчев и Христо Глушков са номинираните в област образование за „Награди Евлогий и Христо Георгиеви“.
Професор Минко Балкански е един от най-големите физици в света, професор в университета „Мария и Пиер Кюри“ в Париж, където оглавява лабораторията по физика на твърдото тяло. Той е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж, многократно е гост-професор в Калифорнийския университет, с дълго научно сътрудничество с Индия (където участва в създаването на Висш институт за научни изследвания), член е на Индийската академия на науките, награден от президента Раджив Ганди с най-високата степен на Наградата за заслуги към Индия, той е в непрекъснато научно сътрудничество с Полша, командор със Звезда на Ордена за заслуги към Полша, с дълголетно научно сътрудничество с Китай и много други страни, доктор хонорис кауза на Софийския университет. Професорът се нарежда и сред едни от най-богатите българи в чужбина. Роден през 1928 г. в село Оряховица, Старозагорско, Минко Балкански още от ранна детска възраст се отличава с ученолюбие и интерес към различни учебни предмети. Когато бил малък, семейството му помогнало на български евреи да избягат по време на Втората световна война, като самият Минко занесъл скрити в хастара на палтото му паспортите до адвокат в Панагюрище: „Защото те заминаваха, дадоха ми цялата библиотека. И в тази библиотека попаднах на една книга „Животът на Луи Пастьор”. Там се разказваше, че той е учил в училище „Екол нормал сюпериор” в Париж и това беше за мен най-голямото училище в света, непостижимо нещо. И аз си казах, ами и аз ще отида да уча в това училище.” Увлечението му по науката е толкова голямо, че в гимназията взема по 2 класа за година и постъпва в Софийския университет едва на 15 години! И все пак, запленен от малък от съдбата на Луи Пастьор, неговата цел си остава университетът на великия френски учен. Успява да замине за Париж с 11 долара в джоба, но не е приет в университета, тъй като там имат право да учат само французи. В последствие завършва Националното висше училище по химия в Бордо, става доктор на науките на 27 години, а година по-късно става професор по физика. „Труд, труд, труд” – професорът е категоричен, че това е формулата, с която е успял да пробие: „Никакъв талант. Това е единственият начин – можеш да постигнеш всичко, най-невъзможното, което и аз реших. Нямам никаква особена дарба, дори всичко ми е било много трудно.”, успява се само с „труд и дисциплина”: Един млад човек като стане сутринта трябва да знае какво ще прави през деня. А пък ако денят му е завършен, трябва да знае какво ще прави утре и утре трябва да знае какво ще прави след 20, след 40 години. Пътят му трябва да е очертан.” По настоящем Минко Балкански живее в Париж, Франция, но не спира да помага на младите хора в България. През 2003 г. е награден с орден „Стара планина“, а през 2004 г. получава статуетката „Мигрант на годината“ на Международната организация по миграцията. В момента е и един от най-големите дарители в страната. През 2015-та получава награда „Бяла лястовица” от „Господари на ефира”. По повод връчването на ценната статуетка на професора, дългогодишният преподавател по физика в ПМГ ,,Никола Обрешков“, гр. Казанлък, Теодосий Теодосиев, който също е носител на наградата заяви: „Може би това е най-стойностният човек, който заслужава такава „бяла лястовица”, защото от времето на братята Евлогий и Христо Георгиеви едва ли в България е имало друг такъв дарител.”
А ето и заслугите на Минко Балкански:
– С цел да подпомага културния живот в родния си край професор Минко Балкански създава Фондация „Миню Балкански“, наименувана в памет на баща му Миню Балкански. Базата на фондацията е в с. Оряховица, където бившите магазини и къщи на семейството са преустроени в приемен дом, битова зала, библиотека (с френска литература над 6000 тома), изба, учебна зала по информатика, фитнес зала и музей. Провеждат се редовно курсове по информатика, срещи, семинари и занимания по френски. Организира се ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи български ученици, а шестте лауреати са поканени за една година на подготвителен курс в лицея „Луи льо Гранд“ за кандидатстване в „Екол Нормал Сюпериор” и в Политехническото висше училище в Париж! Към днешна дата Фондацията работи вече със 106 училища.
– Създава Национален институт за образование в с. Оряховица, открит през 2006 г. Институтът провежда курсове за обучение на преподаватели в областта на информационните технологии и други научни области.
– Създава лятна академия по цигулка в родното си село Оряховица, в която преподават видни френски педагози. Там се провежда и международен пленер на изобразителните изкуства.
– През 2010 г. професор Балкански дарява голяма сума на Американския университет в България.
– Ценен принос за интернационализирането на българската наука е трайното привличане на програмата на НАТО, наименувана „Институт за перспективни (върхови, висши) изследвания“ (NATO Advanced Study Institutе) за организиране на летни школи в Созопол. Всяка година по някаква актуална и бурно развиваща се научна тема се канят 10-12 от най-видните учени в света да прочетат експертни лекции пред около стотина подбрани от цял свят специалисти.
