Във Франция тези деца ги наричат „тефлонови”, във Великобритания – „деца на хилядолетието”, в Русия – „деца на светлината”. Но най-често ги наричат „ деца – индиго”.
КАКВИ СА ТЕ?
[ad id=“225664″]
По думите на доктора по психология Дорин Верче /САЩ/, те лесно се отличават от връстниците си. Тези деца, притежават творческа натура, висок интелект, решителност и напорист характер. Те, много често, виждат по-рационален начин да се направи нещо, но околните възприемат това за нарушаване на правилата. Установените правила за възпитание не действат върху тях – те абсолютно не реагират на строгите възпитателни мерки, наказания, заплахи или унижение. Децата-индиго имат система от възгледи, която не може да бъде променена чрез външно влияние. Опитите по някакъв начин да се въздейства на възгледите на такова дете довеждат или до агресия, или до затваряне в себе си. За разлика от обикновените деца, те нямат абсолютни авторитети, те не считат за необходимо да обясняват постъпките си, признават свободата на избора. При това те са способни да вземат верни решения, използвайки единствено интуицията си.
Освен това децата – индиго:
[ad id=“263680″]
често изпитват привързаност към растенията или животните, те просто са влюбени в природата;
притежават висша степен на способността да съпреживяват;
остро се нуждаят в безусловната любов на близките си, изискват много внимание за себе си, търсят истинско, здраво и искрено приятелство;
алтруистични са, горят от желание да помогнат на света в някакво велико дело;
правят впечатление на необщителни, ако не се намират в компания на себеподобните си;
склонни са към вредни навици;
чувстват се по-големи от възрастта си /все едно не са на 13, а на 43/;
отличават се с висока самооценка, много са самоуверени, независими и горди, даже в унизителни ситуации;
по време на непълнолетната си възраст са подложени на депресивни състояния, стигащи до желание за самоубийство;
способни са на жестоки постъпки, ако се срещат със стена от неразбиране и равнодушие;
дълбоко духовни са, макар да не приемат религиозните догми;
не търпят да ги карат да правят нещо, просто защото „така трябва” или „всички правят така”.
ЗА „РАЗЛИЧНИТЕ” – ОСОБЕНИ УСЛОВИЯ
В много от развитите страни по света с децата-индиго се занимават на държавно ниво. И това не е празна загуба на време и сили. Напълно възможно е, именно това „различно” поколение в бъдеще да спаси нашата цивилизация от нарастващата криза.
ОТКЪДЕ ИДВАТ ТЕ ПРИ НАС?
[ad id=“225664″]
Каквато и да е аурата на тези наши чеда, те наистина съвсем не са такива като нас. Пред очите ни се появяват кълновете на бъдещето, за които трябва да бъде създадена плодородна почва. В миналото потомството неотстъпно следваше пътя на родителите си: синът на занаятчията ставаше занаятчия, синът на селянина – селянин, а синът на юриста – юрист. Новото поколение деца, обаче, почти с нищо не прилича на предците си. Човечеството върви напред и всяко следващо поколение се оказва по-развито, то притежава по-големи желания и стремежи, по-голям егоизъм , от предшествениците си. Днес многочислените специалисти – от възпитателите в детските градини до професорите в университетите – с голямо усилие могат да усигурят на децата информацията, която им е нужна за да уредят живота си. Това е естествен закон на развитието на човечеството – самата природа, с всяко поколение ни тласка напред, увеличавайки егоизма ни и усъвършенствайки нашите способности.
КАК ДА ГИ ВЪЗПИТАВАМЕ?
Същността на възпитанието на детето не е в това да „напомпиш” мозъка му със знания, а в това, да го свържеш с процеса, наречен живот, да му помогнеш да намери отговори на въпросите: къде е източникът на живота? защо всичко се случва така, както се случва? защо живеем? къде се намира възможността на човека за свободен избор и какво иска от нас тази Висша сила – силата на природата? Най-важен елемент от възпитанието на детето е примерът на възрастния. Само в случай, че обучим нашите деца на законите, по които действа природата, разясним им накъде ни води тя и каква цел преследва, само тогава ще можем да им дадем в ръцете практически инструменти, които ще им позволят да се впишат в действителността, в която живеем. Затова днес, когато в класните стаи се говори за алтруистични ценности – човеколюбие, взаимна поддръжка, а извън стените на училището се вижда обратното – господство на личните егоистични интереси над общите, в детето бушува вътрешен конфликт. За последствията от този конфликт можем да прочетем в статистиките за престъпността и депресиите при учениците. Така, ние виждаме, че възпитанието е двустранен процес. Ние ще можем да възпитаваме децата, само след като възпитаме самите себе си. Това ще стане възможно, ако преподаваното на децата е също толкова важно и за самите нас. Тоест, когато взаимно се докоснем до вечните непреходни ценности.
КАК И НА КАКВО ДА ГИ УЧИМ?
Процесът на обучение на малкия човек е подобен на необикновени приключения и пътешествия. Не трябва да се мисли, че абстрактни и невъзприемани от големият човека понятия, са също такива и за детето. Ние виждаме как прекрасно се справят нашите деца с такива „хитроумни” прибори, като компютър и мобилен телефон, за разлика от родителите си. Най-важното в обучението е изграждането в човека на правилно, истинно възприемане на реалността. Децата ни се отличават от нас по това, че вече са готови да възприемат нашия материален свят като свят на следствията, свят на причините. По този начин, съвременното дете вижда, усеща мирозданието като цялостна картина. И това, разбира се, се отразява на неговото отношение не само към учителите му, към неговото най-близко обкръжение, но и въобще към целия свят. Само след като промени вътрешните си свойства в съответствие със свойствата на природата, човек ще може да бъде в равновесие с нея, а значи в безопасност и съвършенство. Освен това, в процеса на развитието си, детето трябва да получи знания за природата на мирозданието, защото само по този начин то може да напълни своите вътрешни стремежи. Ненапълването на тази естествена потребност довежда до вътрешно криза и, като следствие от това, до пренебрежително отношение към учителите, безсмислена жестокост и употреба на друг вид „напълнители” – наркотиците. Затова запознаването със законите на природата трябва да започне от най-ранна възраст, тъй като усвоеното в детството, човек пренася през целия си живот. Придобитите знания го правят интегрална част от природата и затова повече няма да му е необходимо да изучава хватките от карате и айкидо, за да осигури собствената си безопасност. А ако човек не получи такива знания, самата природа ще въстане срещу него, а не „злите врагове” или съдбата. Възпитаме ли подрастващото поколение, използвайки тези принципи, ние ще му дадем най-доброто от това, което родителите могат да дадат на своите деца.
