На Министерството на образованието трябва да му се признае – на тазгодишните матури надмина себе си. И вероятно донякъде е успяло да ограничи преписването. Но заедно с това успя да сътвори ненадминато по своята трагикомична абсурдност шоу – въвлече като изпълнители десетки хиляди ученици, родители и длъжностни лица и вкара в действие супер сложни технически средства и супер строги процедури за секретност. Като шпионски екшън, в който ЦРУ се бори на живот и смърт с кръвожадни терористи. Въпреки всичко информация за изпита пак изтече. И сега всички отново търсят виновни и разсъждават защо. Едни казват, че мерките все още не били достатъчни – сайтът на министерството, например, не бил защитен. Други смятат, че формата на изпита е по принцип сбъркана и така стимулира зубренето и преписването. Според трети, училищната система и самото министерство са разядени от корупция. А четвърти твърдят, че в държавата няма честни избори и обществени поръчки, та какво остава за някакъв си изпит.
[ad id=“105228″]
Първопричината за преписването обаче е друга. Самата тя представлява проблем, който вероятно е по-важен и по-вреден за обществото от самото преписване. Този проблем не е технологичен, административен или финансов, а ценностен, поради което не може да бъде решен със средства и методи като тези, които приложи министерството. Също както и най-строгите мерки за сигурност не могат да изкоренят тероризма веднъж завинаги поради идеологически и манталитетни причини. С други думи: изтичане (предлагане) на информация ще има, докато има търсене. А търсене има, защото за мнозина ученици и техните родители смисълът от ходенето на училище (или в университет) се изчерпва основно с формалните бележки и дипломи, а образоваността и знанието сами по себе си не представляват особена ценност. Ако парафразираме Българския всеучилищен химн на Стоян Михайловски, който във вторник ще звучи навсякъде в България, „науката е слънце“, само че не се знае доколко „във душите грей“. И не е сигурно дали „народът възродени“ върви „към мощната Просвета“ или по-скоро в друга посока.
Разбира се, това явление не важи за всички. Но силно се съмнявам, че засегнатите от него са само „малка група ученици“, както се твърди. Свидетелствата са навсякъде около нас. Знае го всеки, на когото се е налагало, например, да търси хора за някаква работа, изискваща определена квалификация, и който се е сблъсквал с тълпите от неподготвени и негодни за (почти) нищо млади хора, с огромни „дупки“ в професионално, общокултурно и интелектуално отношение, с тотална липса на реалистична оценка за собствените си възможности, но с високи претенции без никакво покритие и без никакви изгледи и мотивация да наваксат пропуснатото и да се променят.
Разбира се, вината не е само тяхна, проблемът не е в някаква изначално присъща и непреодолима душевна нагласа. Тази нагласа бе формирана от множество фактори и условия на средата, в която младите израстваха. Ето някои от тях:
Като цяло качеството на българското образование е ниско, а нивото му е допотопно, поради което то не е в състояние да запали у своите възпитаници искрата на познанието. Вместо това произвежда функционална и буквална неграмотност и (по анализа на Световната банка) акумулира и възпроизвежда огромно неравенство, което е основна причина за общото изоставане на България. Бедността и социалната маргинализация от своя страна засилват този ефект. Някои специфики на българския преход в икономическата и политическата сфера пък лишиха подрастващите поколения от заразяващи примери, които да ги мотивират да учат повече. Точно обратното дори – дадоха им достатъчно основания да мислят, че за да се правят големи и бързи пари, са необходими съвсем други качества. Както и че не са нужни кой знае какво образование и култура, за да се управлява държавата. Това резонира в донякъде и съзнателно създадената (необразованите се манипулират по-лесно) ценностна бъркотия, в която чалгата (във всякакъв смисъл), лесните пари, хайлазуването, повърхностното мислене и ниската култура бяха издигнати на пиедестал.
Как да се обърне посоката?
Всички тези фактори продължават да действат. Но като че ли се забелязват и първи плахи признаци на промяна. Голямата надежда в това отношение е в пазара – че с негативните и положителните примери, които дава, ще накара все повече хора да забележат и осъзнаят пряката връзка между нивото на личното благосъстояние и нивото на образоваността и уменията. От една страна, при това технологическо и икономическо развитие на съвременния свят, от което, слава богу, България е част, безпросветността, ниското образование и липсата на квалификация са вече почти непреодолимо препятствие за намиране на каквато и да било работа и абсолютна гаранция за трайна и дълбока бедност. От друга страна, става все по-очевидна и обратната връзка – колкото повече знания, умения и обща култура, толкова повече отворени врати и по-високи доходи. Все повече са примерите в българската икономика за работодатели, фирми и цели отрасли, които срещу съответната квалификация и отдаденост предлагат високи (сравними със средните за Европа) възнаграждения. Примерът на тази прослойка от млади хора със сигурност ще става все по-забележим и заразяващ. Всичко това, разбира се, съвсем не отменя необходимостта от всестранни реформи, които да модернизират държавата. Включително реформи и огромни инвестиции, които да вкарат образователната система в 21 век.
