Публикуваме текста, написан от старозагорката Зорница Тодорова, която е учител на свободна практика и преводач. Оказва се, че тя, разсъждавайки по темата за щастието и неговото въплъщаване в празничните дни, цитира статия на ЗАРАТА, която можете да прочетете от линка в края на тази публикация.
[ad id=“225664″]
Благодаря на всички, които оцениха бележката ми по-долу. Това ме кара да смятам, че съм изрекла истина, заседнала в гърлото на мнозина, започва Зорница Тодорова.
Благодаря ви, че не съм сама в отказа си да се преструвам.
Благодаря ви, че не съм сама в убеждението си, че щастието е в ежедневието ни.
Ето какво е ЩАСТИЕТО и къде в простичките неща го вижда авторката:
„Джон Ленън е казал, че животът е това, което ти се случва, докато си правиш други планове.
Не само животът, бих добавила. ЩАСТИЕТО е това, което ти се случва, докато си правиш други планове. Щастието на споделеното спонтанно утро, на споделеното спонтанно кафе, на споделения спонтанен обяд, на споделената спонтанна разходка.
[ad id=“225664″]
В тези празнични дни, когато любимият въпрос е: „Къде ще бъдеш за празниците?“, не разбирам защо трябва да бъда кой знае къде.
На стената на едно копирно студио бях видяла надпис: „Отпуск е времето, когато харчиш пари, които нямаш, за пред хора, които не познаваш.“
А в сайта ЗАРАТА миналата година имаше един материал за любовната история на двойка от нашия град, издържала проверката на времето. Накрая питат двамата какво ще пожелаят на читателите и жената споделя една история, която не мога да забравя.
[ad id=“225664″]
Била от детско филмче, което гледали покрай децата си. В него две хлапета, момченце и момиченце, се залюбват и, разгорещени за подвизи и геройства, решават да заведат дневник на приключенията, който ще води момиченцето. Междувременно порастват, събират се, и всъщност водят съвсем обикновен живот, дори деца нямат. Остаряват. Жената се поболява, умира. Мъжът, порасналото момченце, сред вещите на покойната си съпруга открива добрия стар дневник на приключенията. Който следва да е останал празен, нали не са живели кой знае как. Мъжът отваря дневника и там открива две думи: „БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО.“
Прочетете статията тук: http://www.zarata.info/blagodarya-za-priklyuchenieto/
