През 1923 година е основана първата южнобългарска консервна фабрика „Пиперка”. Тя е била кооперация на 22-ма градинари-зеленчукопроизводители с основна дейност консервиране на плодове и зеленчуци.
[ad id=“225664″]
По-късно фабриката прави първите опити за консервиране на месо и готови месни ястия. Стари граждани разказваха, че всичко в района ѝ е било затрупано с готова продукция и пресни зеленчуци и плодове. На изток от нея не е имало помен от парк, а още по-нататък е било бахчи/така старозагорци казваха на земята, засадена със зеленчуци/.
От 60-те години на миналия век вече помним сградата, където е била консервната фабрика, реконструирана като градска баня. Там е имало кладенец с голям дебит на вода, използвана първо във фабриката, после и в банята. Ако са ви водили като деца на баня сигурно си спомняте удоволствието, излизайки от къпалнята, да влезете в сладкарницата на ъгъла, да ви купят шише лимонада и една обикновена вафла…
А като деца се радвахме на градинката и играехме в нея, макар алеите да бяха насипани с чакъл. Детската площадка беше обособена. Имаше люлки, железен мост и незабравимия жираф с дупки за катерене, който си стоеше там до скоро и поколения деца вкарваха крачета в тях, за видят света от високо.
По-възрастните жители в квартала сигурно помнят паметника на партийния функционер Вълчо Петров. През 1929 година той е бил Секретар на Окръжния комитет на БКП.
Сега, след толкова години, „Пиперка“ в своите няколко трансформации отдавна не съществува, но в цяла Стара Загора всички знаят мястото с това име. Ако се качиш на такси не е нужно да казваш улица и точен адрес. Достатъчно е само да дадеш отправна точка „Пиперка“ и ще бъдеш надлежно транспортиран. Вероятно много малко старозагорци знаят, че тази градинка се казваше „Доша Николова“, а сега е с новото име „Свети Игнатий Старозагорски“.
[ad id=“236993″]
А щом решите да тръгнете за някъде с група, кое е най-доброто място за сборна среща? – естествено, вече знаете къде…
