ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 3, 1990 г.
През последните месеци общинският вестник „Септември” публикува серия от статии, посветени на пазарното стопанство. Това е положително, тъй като няма партия у нас в момента, която да е против преминаването от планова към пазарна икономика. Някои от статиите обаче са написани наивно, некомпетентно, някои от постановките в тях водят до заблуда на общественото мнение.
ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА – БЕЗ АЛТЕРНАТИВА
Досега на човечеството са известни две организационни форми на макроикономика – централизирано (планово) стопанство и пазарно стопанство. При първата форма (наречена още „командна икономика”) всички основни въпроси на производството и разпределението се решават от един централен орган. Този орган изготвя общодържавен план, в който е фиксирано какво количество от кои стоки да се произвежда в отделните предприятия. С приемането на плана от парламента той се превръща в закон и има задължителна сила за всички. Като правило цените на стоките се определят от държавата. Тази форма се прилага в страните с фашистки режими до Втората световна война (като например Германия), в СССР след 1917 г., в страните, управлявани от комунистически партии след Втората световна война и в някои развиващи се страни.
При пазарната икономика всяко предприятие и стопанска единица произвежда самостоятелно, по своя преценка и без държавна директива. Координирането на отделните планове на предприятията се извършва чрез пазара и неговото мощно и незаменимо средство – конкуренцията. Пазарът като основен регулатор на икономиката действува чрез механизма на търсенето и предлагането, който резултира в най-важния стопански фактор – цената, която се определя по правило от самия производител.
След 45-годишно прилагане плановата икономика доведе България до стопанска криза, на която всички сме свидетели. Тя е следствие не на водене на война, а на политиката на управляващата комунистическа партия, характеризираща се с огромни извращения в цялостния стопански и обществен живот, с изопачаването на принципа на диктатурата на пролетариата в диктатура на една партия и по-точно на нейната върхушка.
Успехите и преимуществата на пазарната икономика пред плановата са огромни и безспорни. Това може да го установи всеки, който погледне магазините в страните с развита пазарна икономика, включително и Гърция. Наличието на т. нар. „стопанска негарантираност” и конкуренция принуждава производителя да работи упорито, качествено, да се стреми към новото, по-доброто, да прилага постиженията на научно-техническия прогрес.
Авторът на статията във в-к „Септември” от 17.04.1990 г. Йордан Бинев проявява оправдана загриженост от повишаването на цените на някои стоки на свободния пазар. Заедно с това редица негови оценки будят недоумение. Така той отбелязва, че към пазарно стопанство можело да се премине „постепенно, тогава, когато пазарът се насити със стоки”. Явно г-н Бинев не разбира проблема и иска да постави каруцата пред магарето – първо стоки, после пазарно стопанство. Но това е абсурд. Нали централизираното планово стопанство ни доведе до тази криза, до този дефицит, който не е виждан от края на войната. Кой ще насити пазара със стоки? Нали затова преминаваме към пазарно стопанство, за да се произвеждат повече стоки за пазара.
Друг подобен абсурд може да намерим в твърдението на г-н Петър Драгиев, в неговата „Следизборна платформа” (в-к „Септември” от 13.04.1990 г.) и по-точно в неговото познато 45 години самодоволно твърдение, че единствено БСП „предлага стабилност на българина в тежкия преход към пазарна икономика”.
Не отговаря на истината и твърдението на г-н Бинев в цитираната статия, че планираното в развитите капиталистически страни било регулатор на производството. Вярно е, че планове там има, но само в рамките на отделната фирма, а регулатор е пазарът. Напълно безпочвени и неверни са твърденията, че в капиталистическите страни се определяла максималната печалба – „най-много 5 %”. Утопично и абсурдно е искането на автора за непрекъснато намаляване цените на промишлените продукти „на равнището на 1975-80 г.” и за замразяване на заплатите. Неразбиране на икономическите категории е и слагането в знак за равенство между девалвация и намаляване платежоспособността на лева, което намираме също в статията. Вярно е, че особено в страните от Европейската общност (наричана у нас неправилно все още Европейска икономическа общност) държавата дотира при производството на редица селскостопански стоки, но не е редно да се слага в един кюп всичко, което според автора може да излекува сегашната ни икономика – дотации, планиране, конкуренция. Това е един нов абсурд, който прилича на тезата за „пазарния социализъм”, която се окачествява като „дървено желязо” и с право се отрича от г-н Емил Мутафчиев („Нека не откриваме колелото”, в-к „Септември”, 27.04.1990 г.).
Пазарното стопанство няма алтернатива. В това са убедени болшинството икономисти от всички партии, болшинството от нашия народ. Спорни са само по бързината, с която трябва да преминем към пазарното стопанство. В това отношение се спекулира в значителна степен с въпроса за предстоящите трудности – понижаване на жизненото равнище, появата на безработица и инфлация. Всички тези явления, на които ще станем свидетели са неизбежни. Те са следствие на икономическата политика на управляващата партия от 45 години насам. Но на тези стопански проблеми има средства за противодействие, има алтернативна програма, разработена от партиите в Съюза на демократичните сили. На растящата инфлация, с която обикновено се плаши населението ще се противодействува с механизма на нарастване на работната заплата, което трябва да е известно на автори като г-н Бинев и което се прилага успешно в страните преминаващи към пазарна икономика.
Ние се нуждаем от смесена, отворена, пазарна, социална икономика, която да функционира при многопартийна система. Това е основното икономическо искане в Програмата на Българската социалдемократическа партия (БСДП), приета на 31.03.1990 г. Подобни са и исканията на останалите партии от СДС. Тези справедливи и научно издържани искания създават условия за изборната победа на СДС. Те ще бъдат и реална гаранция за постепенно излизане на нашата родина от икономическата криза.
Георги КАБОВ
гл. асистент, кандидат на икономическите
науки във ВИЗВМ – Стара Загора
