[ad id=“225664″]
Бегликташ или Беглик Таш е естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, образувани в резултат на сферичното изветряне на скалите на Росенския плутон и същевременно е от най-големите древно-тракийски мегалитни светилища в България.
[ad id=“238430″]
Бегликташ е разположен на българското Черноморие на 5 километра от Приморско, на 40 кимлометра от Бургас и на около 220 километра източно от Стара Загора. Бегликташ се намира в полите на Странджа планина.
[ad id=“263680″]
Топонимът „Беглик таш“ идва от турски език, като „беглѝк“ означава „данък в натура за феодалния владетел (бей) в Османската империя“, а „таш“ – камък. Преди Освобождението на България от османска власт, българските пастири от околните странджански села плащали данъците си във вид на добитък. Животните са били отвеждани в местността, където на големите камъни властите „събирали данъка“.
[ad id=“218001″]
Според екипа от археолози, извършил сондажите на светилището, по намерените находки (керамика, римски монети, животински кости) – най-ранните артефакти датират от VII – V в.пр.Хр., а тези от по-късни епохи от IV – II в.пр. Хр. до до IV в. сл.Хр. Специалистите предполагат, че светилището е функционирало без прекъсване близо 2000 години – от XV в.пр.Хр. до IV в., когато дейността му вероятно е прекратена от настъпващото Християнство.
Проучената част от светилището се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални валуни са частично обработени от човешка ръка и подредени в уникални конфигурации. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, ямки, вани и стъпки. Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателствата за човешка дейност на мястото. Учените са установили, че Бегликташ е изграден от тракийското племе на скримианите, които населяват този регион от Странджа в древността и имат славата на едни от най-добрите металурзи в пределите н Древна Тракия.
[ad id=“225664″]
През второто хилядолетие пр.Хр. (но вероятно и много по-рано) тракийското племе на скримианите подреждат някои от скалните късове, за да съградят своеобразно сакрално пространство, посветено на Богинята-Майка и нейния син – Бога-Слънце (Загрей/Аполон/Дионис). Много от големите мегалитни валуни са с тегло до около 100 тона. В подредените мегалитни конфигурации те имат точно определено място и са подчинени на специфична символика.
Според езотериците на това място се сбъдват желания. Доста хора са склонни да вярват в това.
В момента мястото е напълно достъпно за туристи.
Ако не вярвате в нищо, което се говори за Бегликташ, прости си направете разходка до там – мястото е прекрасно.
