Слуховете, че Кристалина Георгиева ще бъде кандидатът на ГЕРБ за президент вече се налагат все по-устойчиво в общественото съзнание и хората не могат да бъдат обвинявани, че дават почва на спекулации, след като пет месеца преди вота за държаавен глава, най-голямата партия в България отказва да свали картите. Избягването на дебат е практика на ГЕРБ, лансирана главно чрез прокарване на спорни редакции в законопроектите между първо, или второ четене. На местните избори тя бе възприета и от останалите партии, но този път става въпрос за избор, който може да предопредели съдбата на държавата за пет години напред и дори повече. Паралелното промотиране на Ирина Бокова като кандидат за генерален секретар на Организацията на обединените нации (ООН) от своя страна създава убеждението че в края на годината България може да има жена за държавен глава и да е излъчила друга жена на чело на ООН. И двете перспективи обаче оставят горчив послевкус и притеснения. Ето защо.
И Ирина Бокова и Кристалина Георгиева са в дълг пред истината. И двете водят непочтена игра по игнориране на миналото и разчитат на късата памет и несъобразителността на обществото. Ирина Бокова е дъщеря на Георги Боков – бивш партизанин и впоследствие журналист и дори главен редактор на пропагандния официоз „Работническо дело“. Той е сочен и за убиец на карикатуриста Райко Алексиев, през 1944 година.
Произходът на Ирина Бокова не е проблем. Не е и обичта й към родител престъпник. Проблем е отказът да се осъдят престъпления и дискусията да се тушира.
И докато Ирина Бокова не е имала никаква възможност да избере родителите си, тя можеше поне да заяви, че нейният баща е вършил лоши неща. Тук не става дума за извинение, а за елементарно разграничаване от актовете на човек, който е налагал комунистическата диктатура. За признание, че режимът е бил престъпен, и че макар да обича баща си, тя не приема стореното от него.
Вместо това, Ирина Бокова даде пространно интервю за предаването „Комбина“ на Нова Телевизия, в което с наставнически тон изтъкваше свои заслуги към държавата и поучаваше зрителите, да не обръщат поглед към семейното й минало.
Аз съм от това поколение, което живя и в предишния режим. Мисля, че това е поколението, което направи в най-голяма степен много за европейското бъдеще на България, за споделяне на някакви други ценности за това демократично развитие. Аз нямам намерение да се извинявам затова, че съм дъщеря на баща си, или на родителите си. Смятам, че като демократично мислещ човек в едно демократично общество, хората трябва да бъдат съдени по това, което те правят. И това трябва да бъде според мен и основата на оценката на всеки един човек. Аз и по-рано съм казвала, че този произход, който търсим, това беше така да се каже белег на предишния режим и всички знаем, че Сталин е карал хората да се отказват то техните родители. Едно демократично общество трябва да оценява хората по това, което те са. В този смисъл, аз наистина смятам, че съм направила много за България. Аз бях и първият секретар по европейски въпроси на Министерски съвет, внесох молбата за членство. Аз съм работила за присъединяването на България към НАТО.
Ето как стои това й изказване на фона на стандартите в държавата, където Бокова живее от години, където живеят нейните деца, и където притежава имущество за милиони. Когато популярно американско шоу прави предаване за предците на кинозвездата Бен Афлек, става ясно че един от прадедите му е бил робовладелец. Бен Афлек също като Бокова не носи никаква отговорност за стореното от хора, които са основавали рода му преди повече от столетие, но той поне не отрича и не отказва да говори за миналото и се разкайва за първоначалното си желание да скрие това минало от обществото.
Разкайвам се за първоначалните си намерения въпросът с робството да не бъде включен в историята. Не заслужаваме нито награда, нито укор за предците ни и нивото на интерес към историята показва, че като нация все още се борим с наследството на робството. Това е нещо положително и е редно да продължим в същия дух. Радвам се, че моята история, макар и индиректно, ще допринесе към тази дискусия. Макар да не ми харесва, че този човек е мой предшественик, се радвам, че този аспект от историята на нашата държава вече се дискутира.
За да се затвори дискусията за отношението на Ирина Бокова към миналото може да се зададе само един въпрос. Какво би казала на американското общество, ако там имаше вълнения за деянията извършени от нейния баща? Иначе, Русия, Китай, или която там велика сила е решила, че ще може да прокара по-добре вижданията си за глобалната сигурност и своите интереси през Ирина Бокова, тя има право да работи за кандидатурата й.
Навярно, Самата Бокова ще има някакъв инструмент да помогне на България, друг въпрос е дали и как ще го използва. Важното е, че в кандидатурата й няма нищо нелегитимно. Неморален е единствено нейният опит да държи под похлупак дискусиите за семейното й минало. И може би точно затова той се проваля.
В контраст Кристалина Георгиева изглежда много по-лесна за харесване в сравнение с Ирина Бокова. Вицепрезидент на Световната банка, школована и шлифована на запад, без видими връзки с „лошата“ Русия, два успешни мандата като Еврокомисар (достатъчно за това е да няма констатирани провали).
Също като Росен Плевнелиев, Кристалина Георгиева е патерица, която крепи управлението на Бойко Борисов.
Кристалина Георгиева обаче има много по-голям и директен грях пред България. Тя е сред основните агитатори за ГЕРБ с директно участие в предизборната кампания на Бойко Борисов през 2009 година. Тя присъстваше на срещите „Бизнесът и правителството“, когато се организираха от „Капитал“ и когато начело на бизнес организацията беше Иво Прокопиев. Тя подкрепяше политиката за самоцелно свиване на бюджетните дефицити, водена от тогавашния финансов министър Симеон Дянков и лично ръсеше клишета, че трябва да се простираме според чергата си. Интересно е защо при втория мандат на ГЕРБ, когато политиката е да се следват дефицити, тя не проявява същата загриженост за публичните финанси и не критикува управляващите.
Дали това не показва видимо пристрастие на Кристалина Георгиева към ГЕРБ? Не, че е забранено, но в послените години държавата търпи един герберски президент, който дава както поводи за срам, че е държавния глава, така и поводи за притеснения, че с партизанското си поведение превишава своите конституционни права. В този смисъл, Кристалина Георгиева е длъжна дори повече от Ирина Бокова да обяснени за политическите си възгледи и смяната на позиции, тогава, когато централата на Площад „България“ 1 смени приоритетите си. Все пак, ако Ирина Бокова е обвиняване в непочтеност за отказа й да коментира неща, ставали преди десетилетия, Кристалина Георгиева е отговорна за своите собствени действия и то с давност от само 7-8 години.
Каквото и да стане, едно е сигурно. Възможно е България да влезе в ерата на „двете дами“. Не толкова почтени, но пък две, и то на високи постове. А фактът, че като общество още не сме си изградили обективен апарат, през който да разглеждаме и левите и десните кандидати за ключови длъжности, само вещае, че и след евентуално ново раздаване на картите, асата ще са в олигархията.
Източник: на стената
