Не работата, а отношението принуждава добрите кадри да си тръгнат от офиса
Невероятно е колко често мениджъри се оплакват, че най-добрите ми служители напускат! Нали уж нямало незаменими хора?! В действителност, „отлитането” на някой гений от фирменото „гнездо” е сред нещата, които са пагубни за бизнеса.
„Това, което много управляващи на разбират обаче, е че стойностните служители не напускат работата, а началниците си”, казва Травис Бредбъри, президент на международната консултантската компания TalentSmart за entrepreneur.com.
Най-тъжното от всичко е, че този неприятен факт може да бъде избегнат лесно – само ако мениджърите променят мисленето си и положат минимални усилия, ала почти никога не се предприемат действия.
Ето кои са 9-те грешки, които допускат шефовете, и които отблъскват добрите служители.
1. Преумора
Нищо не „изгаря” толкова много ентусиазма и отдадеността, както преработването. А за мениджърите е много изкушаващо да натискат тези, които им вършат добра работа, да искат от тях още, и още, и още…
Това натоварване обаче обърква хората, кара ги да се чувстват така, сякаш са наказани, защото нямат добра производителност.
Освен това, почасовата продуктивност намалява рязко, когато работната седмица надвишава 50 часа, според ново проучване на американския университет Stanford University. Ако е необходимо да се увеличи количеството работа, което талантливите подчинени вършат, добре ще е да се повиши и техния статус в компанията.
Всякаква благодарност, изразена по някакъв начин (повишение, похвала, специално отношение) – би била оценена от добрия служител и заради нея той би преглътнал оставането до късно в офиса.
Ако количеството работа бъде увеличено само, защото някой е много талантлив, този някой ще потърси друга работа, която му дава това, което наистина заслужава.
2. Подценяване на „потупването по гърба”
Много шефове подценяват силата на „потупването по гърба” и това – да не благодарят на своите подчинени за добре свършената работа, е огромна тяхна грешка.
Особено, когато става въпрос за служители, които са вътрешно мотивирани и, както се казва, „горят в работата си”. Тези хора дават всичко от себе си и се трудят здраво, но ще се почувстват значими, ако чуят поне едно „браво”. Затова е добре мениджърите да общуват повече с хората от екипите си, да разберат какво ги прави щастливи (за някои това може да е повишение, за други – обществено признание), след което да ги наградят за добре свършената работа.
Мерил Стрийп в кадър от „Дяволът носи „Прада“
3. Липса на човешко отношение.
Над половината от хората, които напускат работата си по свое желание, го правят заради отношенията им с шефа.
Има и далновидни компании, които обучават мениджърите си как да балансират между професионализма и чисто човешкото отношение към служителите. Истински добрите шефове са тези, които празнуват успеха на служителите си, съпричастни са към тези, които преминават през трудности и подлагат хората на градивна критика, дори и да боли. Защото тези шефове са прозрели на какво са способни техните хора и се опитват по всякакъв начин да изкарат на светло тези възможности. Босовете, които не успяват да се грижат за служителите си, винаги ще бъдат свидетели на голямо текучество. Защото е просто невъзможно да работиш за някого повече от 8 часа на ден, когато той не е лично ангажиран в процеса и не го интересува нищо друго, освен производителността.
4. Неспазване на поети ангажименти
Даването на обещания поставя началниците в двойствена ситуация – може да ощастливи, но и да покаже пътя на подчинените към тяхното сбогуване с фирмата. Защо? Защото този, който е дал дума да направи нещо, е израснал в очите на околните, доказал е своята почтеност и това, че може да му се има доверие (две много важни мениджърски качества). Когато обаче поетите ангажименти се пренебрегнат, това означава лъжа и стремглаво падане в очите на персонала.
В крайна сметка – ако шефът не си спазва обещанията, трябва ли другите да го правят?
5. Наемане и повишаване на грешните хора
Професионалистите обичат да работят с професионалисти. Затова е много важно мениджърите да подбират внимателно хората, които добавят към екипа. Пагубно е и да се делегират повече права на служители, които не са заслужили това. Когато някой, който се скъсва от работа и си мечтае да получи повишение, види как друг негов колега му отнема тази възможност, без да е заслужил, това действа като шамар през лицето. Затова не е чудно, че талантливият, но дълбоко обиден човек, си подава оставката след няколко дни.
6. Липса на възможност за преследване на собствени професионални цели
Добрите служители се увличат в работата си, хрумват им нови идеи, искат да направят нещо, различно от това, което им е зададено. А когато мениджърът ги спира с думите:„придържай се към първоначалния план“ или „върши си работата и не се занимавай с други неща“, това действа силно демотивиращо. Ясно е, че управляващите „режат крилете“ за подобни хрумвания, защото се опасяват да не намалее продуктивността на конкретния служител. Но нови проучвания показват, че хората, които имат възможност да преследват стремежите си по време на работа, са пет пъти по-продуктивни от останалите, защото умът им е в еуфория, мислят трескаво и креативно.
7. Работа без перспектива
Или, казано с други думи – мениджърите не успяват да развият уменията на хората си.
Добрият шеф винаги изслушва внимателно и дава обратна връзка. Той намира области, в които способностите на талантите могат да се разширят. В противен случай хората ще се отегчат и ще си отидат.
8. Най-големите таланти търсят начини, чрез които да подобрят работата, а лошите мениджъри не умеят да провокират тази креативност.
Ако на ценните кадри им се отнеме възможността да променят и подобряват нещата, само защото сегашната ситуация е перфектна, това ще ги накара да намразят работата си. Фактът, че се слага в клетка вроденото желание на таланта да създава, ограничава не само него, но и неговия „затворник“.
9. Никаква интелектуална провокация
Великите лидери на компании предизвикват служителите си да постигат наглед невъзможни неща. Добрите шефове имат високи изисквания, които избутват служители от зоната на комфорт, след което правят всичко възможно, за да им помогнат да успеят.
Когато талантливи и умни хора разберат, че това, което правят, е прекалено лесно или скучно, започват да търсят друга работа, в която да намерят интелектуални предизвикателства.
Изводът: Липсата на правилно мениджърско отношение към ценните служители стои в основата на голямото „изтичане“ на таланти. А основната роля на добрия мениджър е да накара хората си да искат да работят за него.
Превод: Здравка Трайкова Снимки: pinterest.com, Shutterstock
