ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 8, 1990 г.
Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ПРЕД „ЮЖНА ПОЩА”
КОМПРОМИС В ИМЕТО НА БЪДЕЩЕТО
Изостреното ми желание за „президентско интервю” получи подкрепата на г-жа Вълкана Тодорова, която чувствуваше морален дълг към избирателите си да им осигури подобна среща чрез печата. Д-р Жельо Желев, въпреки напрегнатите си часове, не отказа разговор. И така, протежиран от г-жа Тодорова и със съдействието на говорителя на президента, г-н Валентин Стоянов, застанах с касетофона и бележника пред д-р Желев в един от кабинетите на Народното събрание.
ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ, ВИЕ ТВЪРДЯХТЕ, ЧЕ ЛИДЕРИТЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ НЯМАТ АМБИЦИИ ЗА ВЛАСТ. КАКВА БЕШЕ ЦЕНАТА НА КОМПРОМИСА, КОЙТО НАПРАВИХТЕ, ПРИЕМАЙКИ ПРЕЗИДЕНТСКИЯ ПОСТ?
-Компромис, разбира се, има, но мисля, че това е принципен компромис. От предишните няколко гласувания за президент, в страната се беше създало много високо политическо напрежение, в столицата – още повече и ако Съюзът на демократичните сили не се беше ангажирал с президентския пост, лично аз не изключвах да станат брожения, размирици, особено в столицата. Освен това, общо убеждение на Парламентарния съюз на СДС беше, че този пост по право трябва да принадлежи на опозицията, тъй като това е важна позиция в системата на държавната власт. Ако това се беше провалило, ако беше избран човек, който да не е от Съюза на демократичните сили, имаше опасност да се разтури Великото народно събрание. Това беше преобладаващо настроение сред депутатите от опозицията. Така че този компромис трябваше да се направи. Цената на компромиса беше в името на бъдещето и тя ще се види по-късно.
В НЯКОИ СРЕДИ ТОЗИ „КОМПРОМИС” Е КВАЛИФИЦИРАН КАТО „ПРЕДАТЕЛСТВО КЪМ ОПОЗИЦИЯТА”. КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ВЪВ ВАША ЗАЩИТА?
-Мисля, че това е наивно и без да искам да обиждам тези хора бих казал – инфантилно. Казвам го, защото кандидатурата беше общо мнение на цялата фракция на СДС. Това беше категорично решение. Така че да се разсъждава в категориите – предателство и прочие, това не е в рамките на реалната политика. Аз все пак мисля, че чрез тези компромиси българската парламентарна опозиция показа, че не се страхува от политиката. Казвам това, защото мисля, че е много по-просто, много по-лесно от улицата да се вика, да се скандира, докато истинската конструктивна работа, която трябва да доведе до коренната промяна на системата, задължително изисква влизане в структурите на държавната власт.
СТ.И.ЛЕЦ В ЕДИН СВОЙ АФОРИЗЪМ КАЗВА, ЧЕ „ВСЕКИ ВЕК СИ ИМА СВОЕТО СРЕДНОВЕКОВИЕ”. СЪБИТИЯТА И ПРОЦЕСИТЕ, КОИТО СЕ РАЗВИВАТ СЕГА В БЪЛГАРИЯ КАК БИХА МОГЛИ ДА СЕ ОКАЧЕСТВЯТ – КАТО СРЕДНОВЕКОВИЕ ИЛИ КАТО ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ХХ ВЕК?
-Средновековието на ХХ век, това беше тоталитаризмът. Всички тези процеси, които стават сега в Източна Европа и които разрушават тоталитарната система и отново възраждат парламентарната, либералната демокрация несъмнено могат да се идентифицират с един процес на възраждане. Това е нов политически Ренесанс за Източна Европа.
БИХТЕ ЛИ СЕ АНГАЖИРАЛ С КОМЕНТАР НА ДУМИТЕ НА ВАШИЯ ПРЕДШЕСТВЕНИК: „БЪЛГАРИЯ НЕ Е В ГРОБА НА СВОЕТО МИНАЛО, А В ЛЮЛКАТА НА СВОЕТО БЪДЕЩЕ”?
-Малко ми трудно да коментирам чужди фрази. Не знам какво съдържание е влагал г-н Младенов, но вероятно е ставало дума за перспективите на нашия народ, за шансовете на бъдещето, което аз също поддържам. Въпреки всички трудности и катаклизми, които може да ни се наложи да преминем, България според мен има възможност действително да излезе от опеката на тоталитаризма и да стане една нормално процъфтяваща европейска държава. Тя има и човешките ресурси, и природните дадености за това.
КАКВО НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ЗА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗИДЕНТЪТ Д-Р ЖЕЛЕВ?
-Според конституцията аз не мога да издавам закони и слава Богу, защото в една парламентарна държава обществото не бива да се управлява с укази, с нормативни актове, които по същество се издават от изпълнителната власт. Достатъчно бяхме управлявани по този начин и видяхме до къде стигна нашето законодателство. Видяхме и какви аномалии се получиха, за да бъде управлявана страната от подзаконови актове, които по същество суспендират и законите, и Конституцията, и основните международни документи, като Декларацията за правата на човека, Международния граждански пакт и пр.
КАКВО БИХТЕ ПОЖЕЛАЛИ НА „СТАРОЗАГОРСКОТО СИ ПАСТВО”?
-Аз не смятам, че Старозагорският район е някакво паство, така както и другите райони не са, но ако имате предвид това, че като държавен глава трябва да съм „пастир” на България, знаете ли, това е голяма дума и аз нямам такова самочувствие. Бих обаче пожелал на старозагорци повече успехи и повече оптимизъм за бъдещето на страната, защото съм уверен, че страната има възможности в близко бъдеще да поеме пътя на демокрацията.
Разговора води
Михо Грозев
Президентско интервю с д-р Жельо Желев
