Макар да съществуват успоредно с египетското и гръцкото езичество, предхристиянските славянски божества остават сред най-мистериозните древни вярвания. Изчезнали поколения преди първите писмени източници, тези същества от народните вярвания еволюират независимо от западното влияние. Ще представяме ви 11те най-известни от тях.
Домовик
В ранните славянски вярвания, горски дух, който живее в дърветата, може да влезе в къща, когато греди от неговите дървета са използвани за построяването й.
Домовикът е домашен дух с тяло на малък брадат гном или приятелски настроено създание с вид на демон. Той се появява, когато никой не гледа, пази къщата и се грижи за домакинската работа. Домовикът живее в навеси, под дъските, или в печката.
Господарят на къщата трябва да оставя подаръци или храна за своя домовик. Домовикът се гневи, ако семейството е твърде разхвърляно или неуважително, като може да чука по дървени части на къщата, подобно на полтъргайст, или направо може да я напусне.
В по-късните вярвания се приема, че Домовик (Домовой, Домник, Дед, Стопан) е дух на починал родоначалник или праотец на семейството. Вярвало се, че той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал да обитава родовата къща, да бди и да се грижи за бъдните поколения. Основна негова грижа е поддържането на семейния огън, поради което обитава огнището или пещта, печката.
Славяните особено са почитали домовика – заделяли храна от празнични трапези и я оставяли край огнището, за да се нахрани и той. Преди всяко ново начинание, семейството приготвяло специална „стопанова гозба“, канело роднини и дружно отправяли въпроси и молитви за благословия към прадедския дух, след което гуляели.
Домовикът помага на хората в къщата, ако те са добро семейство, наглеждал децата и стопанството им, когато стопаните на дома започват спор или предстои конфликтна ситуация, домовикът започва да чупи или да бута предмети в къщата, за да престанат. Той е същество, което обича семейния уют и комфорт, ако стопаните на дома са лоши и той е лош с тях. Наказва ги със болест, смърт, а някой път докато те спят, той сяда отгоре им и ги души. В такива ситуации хората питат „добро или зло“, а той отговарял. Доста често отговорът е „зло“.
Обича да се шегува с обитателите на дома, да крие вещите им и се забавлява, докато те ги търсят.
Когато предстои да се случи някоя беда в дома, домовикът започва да вие или да създава суматоха около себе си, кара кучетата да лаят непрестанно, падат предмети, нощно време се чуват стонове и необичайни звуци. А ако се задава някое радостно събитие, се чуват мелодии, цъфтят цветята, атмосферата е приятна и жизнерадостна.
Вярва се, че след като е измолена помощта на домовика, нещата ще потръгнат добре. Когато се местели в нов дом, стопанката взимала живи въглени от старото огнище, занасяла ги в новото жилище и измолвала от домашния дух да се засели там. Домовикът понякога вреди, друг път помага на стопаните, в зависимост от това дали са почтителни към него или от настроението му.
Особено важно е домакинята да си върши добре работата и да не го оставят гладен. Когато иска храна той потропва из стаите през нощта, докато хората спят. Ако не му обърнат внимание домовикът се отвръща от тях и ги постигат болести и нещастия.