Хиперактивността е диагноза, която не трябва по никакъв начин да се бърка с темперамента или липсата на възпитание. Ако детето ви е буйно, не можете да го овладеете нито на обществени места, нито у дом и се оплакват от агресивността му, сигурно сте чували, че го наричат хиперактивно.
Не давайте ухо на такива думи и не бързайте със заключенията. Хиперактивността е диагноза, която се установява само от компетентно лице като детски психолог или невролог. Тя изисква терапия и лечение и съвсем не е толкова често срещан проблем. Обичайно се оказва, че детето ви е просто много енергично или са допуснати грешки във възпитанието. Хубаво е все пак да знаете основните характеристики на Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ):
1. Свръхподвижност – то не спира в нито един момент. Имате чувството, че е и докато спи не спира да прави нещо. Не можете нито да го контролирате, нито то се успокоява само. Ако не спира да говори, да бяга, да скача, да се катери някъде, може да е просто буйно, но би могло и да има проблем.
2. Проблем с вниманието – Трудно концентрира вниманието си към определена дейност. Колкото му е по-скучна задачата, толкова по-зле се справя в продължение на времето, независимо от интелигентността му. Виж, ако е решило само да прави нещо, ще се изненадате от последователността му!
3. Невъздържаност – Толкова са енергични, че често поставят и себе си, и останалите деца в риск. Отбягват ги, защото са нетърпеливи до агресивност, не умеят да чакат и да се съобразяват.
1. Независимо от интелигентността му, резултатите на хиперактивното дете в училище са под възможностите му. Дължи се не на възможност за възприемане, а защото просто не може да се концентрира и да не се разсейва.
2. Сериозен процент от такива деца имат езикови проблеми. Трудно проговарят, а след това по-трудно формулират мисълта си.
3. Фината моторика за тях е сложно премеждие. Прост тест като преминаване през лабиринт с молив се оказва сложна задача.
4. Трудно заспиват и спят по-малко от другите деца.
Хиперактивното дете има диагноза, не недостатък
Причини и преодоляване
Сложно е да се обясни от къде детето наследява болестта. Сложна комбинация от фактори като проблем при раждането, токсини, инфекции и дори наследственост могат да повлияят.
Хубавото е, че това се преодолява през пубертета, но има съмнение, че може проблемите просто да приемат друга форма по-нататък.
Когато хиперактивното дете стане хиперактивен възрастен, ще се сблъска с проблеми като системни тревоги, непрекъснато сменяне на работата, стремеж към рискови ситуации и самонараняване както в приключенията, така и във връзките. Най-поносимата версия на хиперактивността е работохолизмът, но и тя е бреме за близките му.
Имам хиперактивно дете – ами сега?
Това не е лесно нито за възприемане, нито за съвместно съжителство. Далеч обаче не става дума за присъда – в крайна сметка родителството е маратон, не – спринт. Да възпитате добре хиперактивно дете ще бъде най-сложната и деликатна задача в живота ви, но всяко усилие ще ви се отблагодари!
Обичайно родителите се преуморяват от вечните оплаквания от него и уж безкрайните му недостатъци. Започват да се самообвиняват, да воюват по между си, че и с него.
Започнете, че негативната ви реакция играе роля на катализатор за поведението му. Срещнете се с терапевт, който ще ви помогне да се справите по-лесно!
Ето няколко прости техники, които да ви помогнат:
Заложете повече на „моркова”, отколкото на „тоягата”. Разбира се, това не значи да поощрявате лошото поведение, просто ценете хубавите неща, които прави!
Правилата, разписанието, границите трябва да се спазват всеки ден!
Възлагайте кратки указания и ясни задачи!
Учете често и по малко с него!
Гледайте го в очите, когато му говорите!
Много е важно да намери това, което му доставя щастие, за да го превърне в свое хоби или професия!
Последователността е важна не само за израстване в кариерата, но и при отглеждане на хиперактивно дете! Затова – Не се предавайте! Усилията ви имат смисъл!
Източник: Жена на върха http://www.woman-onthe-top.net/