ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 8, 1990 г.
„ВЕСТНИК – НЕЗАВИСИМ, С ЛИЦЕ КЪМ ИСТИНАТА”
Разговор с г-н Нисим КОЕН, генерален директор на фирмата „Кони технолоджи”, спонсор на в. „Южна поща”.
-Г-н Коен, интересът към Вас и Вашата фирма е понятен. Разкажете за себе си.
-Роден съм през 1936 г. в един от най-бедните квартали на София – Ючбунар, където живях до десетата си година. Помня мизерия, глад, студ. В Израел израснах в Кибук. Кибуците са селски комуни, създадени още преди 70 години. В тях се включват обикновено 500-600 семейства. Това са хора идеалисти, които живеят в условията на пълно равенство. Това е мечта, утопия, осъществена само в Израел. Там пораснах, завърших своето образование. Благодарен съм на това общество, че ме възпита в своите идеали, които спазвам и до ден днешен. В тези комуни се осигуряват еднакви права и задължения пред обществото, пред Господа и пред света. Няма човек, който да струва повече от друг, да има повече от своя съсед. Всички тук работят съвестно за общото благо на обществото. Който не може да бъде такъв, обществото го изхвърля. В Кибуците се поддържа високо ниво на селското стопанство, в тях вече се развива и индустрия. Такива селски стопанства се стремя да организирам и около Стара Загора. Поех инициативата и изпратих за сметка на фирмата 14 председатели на ТКЗС да отидат и да видят какво може да се изкара от една не толкова плодородна земя, каквато е израелската.
Моят по-нататъшен живот е свързан с армията. Две години след моето пенсиониране тръгнах за България и то случайно, за да получа обезщетение за имот на баща ми. Бях отново тук след 37 години. Мои приятели ме заведоха в Народния дворец на културата, имаше някакво честване и тук чух българския химн. Оттогава съм непрестанно тук повече от 7 години. Направих собствена фирма и започнах да осъществявам връзка между израелски фирми и български предприятия. Бях доволен, че свързвам фирми от моята родина, която е България, с моето Отечество, което е Израел. Освен в Тел Авив, моята фирма има клонове във Виена, София, Стара Загора, в които работят българи.
-И защо точно избрахте Стара Загора?
-Тук се установих колкото и да Ви е чудно, заради личността на един човек – Атанас Атанасов, генерален директор на фирмата „ДЗУ”, който е истински „шовинист” за Стара Загора. Той успя да ме зарази с това и днес моята дейност в селското стопанство е свързана с този град и близките села. Ние още от първия сезон изнасяме селскостопанска продукция за 1 милион долара. Това са постъпления, които отиват директно към стопанствата. Ние не сме фирма, която купува с левове и продава за долари. Щом продукцията се продава за долари, то стопанинът получава също долари. Полага му се, защото трудът е негов, ние само инвестираме, намираме пазарите и помагаме на тези селяни да получат това, което им се полага.
-Износът на селскостопанската продукция единствен предмет на дейност ли е на фирмата „Кони” в България?
-Тя е характерна само за клона в Стара Загора. Във Виена клонът се занимава с търговска дейност със Съветския съюз, а в София – с Израел. В Стара Загора ще развиваме дейности, които могат да донесат печалби за фирмата и развитие за града. Ние ще открием тук модна къща. Заедно с ОбНС планираме в комплекс „България” да разкрием три луксозни ресторанта. В проект е и адвокатското бюро. Но перлата на фирмата в Стара Загора ще бъде вестник „Южна поща”. Надявам се това да бъде един хубав и търсен вестник, който най-напред ще информира за това, което става тук, после ще дойде времето за онова, което става в страната, а после и в света. Не се съмнявам, че вестникът ще бъде печеливш.
-Какво бихте добавили още за неговата характеристика?
-Това ще де независим вестник. В него ще има място за всичко. Журналистите и редакторите на вестника ще се ползват с творческа свобода. Но в него няма да има място единствено за едно – този вестник няма да „оплюва” хора. С проверена информация ще се критикува човек или обединение и ако главният редактор е убеден, че държи в ръцете си истината, ще я публикува. А критикуваният ще има възможност на отговор и защита.
-Като делови човек как смятате, че България може да излезе от кризата, в която се намираме сега?
-В България е направена само първата стъпка, поставени са основите на демокрацията. Това дело трябва да продължи да се развива във Великото народно събрание, а всички други просто трябва да започнат да работят. И докато тази страна не разбере, че просто трябва да се работи, никоя политическа сила няма да успее да изведе страната от кризата, в която се намира. Хората трябва да се върнат от площадите на работните си места и да престанат така да се занимават с политика. За нея има достатъчно време след работа.
-Виждате ли резерви, които все още не се използват у нас?
-Не се използва потенциалът на индивида, в нашия случай – на селянина. За мен България е селото, а не градът. Не е далеч времето, когато много хора от градовете, искат или не искат, а по-добре да искат, ще поемат обратно към селото. Моите два паспорта ми дават възможност да живея, където си искам по света, но ето, аз стоя в Стара Загора и работя със селяните, нещо, което ми доставя неописуемо удоволствие.
-Разкажете нещо за семейството си?
-Женен съм, имам две деца, които с жена ми са в Израел. В момента са в Стара Загора. Поканих ги с надеждата да им хареса града и да се съгласят да се преместят тук. Аз съм с българско гражданство, получих го преди изборите за да мога да гласувам. Сега ще направя постъпки и за българско гражданство на членовете на моето семейство. Съпругата ми е датска учителка. Синът ми Амит, ще учи немски език в Австрия и ще се включи във фирмата в Тел Авив. Дъщеря ми Равид завърши военната си служба, която в Израел е задължителна и за жените.
-Вашето правило във живота?
-Вярата в човека. Хората трябва да вървят един в друг.
Разговора води:
Донка ЙОТОВА
