Мартин Петров е едва на 17 години и е все още в гимназията, но вече се е заел да променя системата.
„В България учебниците са написани така, че на учениците са им трудни за разбиране.У нас няма нещо, написано достъпно за най-малките“, казва ми Мартин. За това той решава, че ще напише историята на страната във вид на разказ, за да е интересна на малките ученици.
Увлечението му към историята твърди, че се корени в българските филми, които е гледал, когато е бил дете. И вярва, че сега е негов ред да предаде искрицата нататък.
„Най-трудното беше издаването. Сигурно съм писал на сто издателства да ми кажат могат ли да издадат книгата и ако не могат да платят те, колко ще ми струва.“ Сумите варирали, но накрая попаднал на издателство, което се съгласило да издаде „Началото“ на свои разноски.“
Трудностите обаче не свършват с печата. Оказва се, че идеята на Мартин вероятно ще си остане дотук. „Трябваше да има десет книжки, но вероятно ще останем само с тази“.
Нито някое училище е решило да даде заветните три лева за книжката, нито пък се намира спонсор. Това означава, че останалите девет книжки няма да видят бял свят.
„Трябва да имаме българска литература и това да се подкрепя от училището и от образователното министерство. И в първи клас, вместо да подаряват на децата „Франклин“ например, да им подарят някоя българска книга на български автор. А дали ще бъде моята или на някой друг – това няма абсолютно никакво значение.“
Мартин вярва, че в патриотизма няма място за омраза и че е важно това да научат и децата. „Аз не мразя никого – не мразя турци, не мразя българи, не мразя никого. Аз обичам, защото патриотизмът е любов“.
Книжките на Мартин може и да не излязат до последната, но той е твърдо решен, че ще продължи да се бори, защото каузата му си заслужава.
